Решение № 3831 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. К. К. от гр. Варна, чрез адв. Величкова срещу решение № 7021 от 25.06.2025 г. по адм. дело № 764/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) „Преместване на паркирано пътно превозно средство без знание на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, приложена на 18.03.2025 г. по разпореждане на инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие (ОП) на община Варна „Общински паркинги и синя зона“, по отношение на лек автомобил рег. № [рег. номер], марка „Опел“, собственост на Г. К. К.. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че не е безспорно доказано, дали автомобилът, спрямо който е приложена ПАМ, е паркиран в нарушение на правилата по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), поради което не е напълно доказано фактическото основание за прилагане на конкретната мярка по чл. 171, т. 5, б „б“ ЗДвП. Твърди, че от доказателствата по делото не може по несъмнен начин да се приеме, че автомобилът е бил паркиран в обхвата на действие на пътен знак В27 и табела Т17, доколкото от предоставения снимков материал не е налице снимка, от която да се установява едновременно регистрационният номер на автомобила, марката и неговото точно местоположение спрямо знака. Прави възражение за нарушаване на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), чл. 4 и чл. 146, т. 5 АПК. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и оспорената ПАМ. Претендира разноски по делото. Ответникът – инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие на Община Варна „Общински паркинги и синя зона“, не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена от М. Б. на длъжност инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“, гр. Варна, на 18.03.2025 г. в 19:05 ч. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че на 18.03.2025 г. в 19:05 ч. на ул. „Гоце Делчев“ в гр. Варна е паркиран лек автомобил, марка „Опел“, с рег. № [рег. номер], при наличие на забранителен пътен знак В27 и указателна табела Т17. От правна страна съдът е обосновал извод за законосъобразност на акта, тъй като същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е квалифицирал деянието, като е посочил, че в случая следва да се изследват само предпоставките за приложението на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, независимо, че в констативния протокол са посочени и б. „а“ и б. „б“ на чл. 171, т. 5 ЗДвП. Посочил е, че въпреки липсата на снимков материал, от който да се установява едновременно марката, регистрационния номер на автомобила и точното му местоположение спрямо пътните знаци, от представените по делото снимки ясно се вижда, че именно автомобилът на К. е бил паркиран непосредствено след пътните знаци В17 и Т17. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за липса на убедителни и безпротиворечиви доказателства обосноващи прилагането на конкретната мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се налага, когато превозното средство е: паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Преценката за наличието на законовите предпоставки за прилагане на принудителната мярка следва да се направи с оглед на специалната цел и предназначение, което мястото, на което е паркиран автомобилът, има за движението. С оглед на цитираната разпоредба, установената фактическа обстановка и приложения по делото снимков материал безспорно се установява, че знакът В27 и указателна табела Т17 са разположени на твърдяното от ответната страна място и процесният автомобил е паркиран в неговия обхват. Само този факт е достатъчен, за да се установи, че процесното моторно превозно средство е спряло в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак. Съгласно разпоредба на чл. 50, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) забраната, въведена с пътен знак В27, важи до следващото кръстовище, или до знак, който я отменя. В процесния случай не е налице нито една от двете визирани хипотези. Следователно правилен и съответен на доказателствата по дело е изводът на съда, че е осъществен състава на мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Безспорно от доказателствата по делото е, че касаторът е паркирал в зоната на знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“ и на табела Т17 указваща служебен абонамент за 1 паркомясто и принудително преместване на неправилно паркирани превозни средства. Неоснователно е твърдението за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по всички релевирани от страните доводи, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, извършил е задълбочен анализ на приложимото право. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма, след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. В контекста на изложеното и обратно на застъпената от касатора теза, в случая от доказателствата по делото не може да се направи извод, че издавайки оспорения акт ответникът по жалбата е преследвал цел, различна от законоустановената, а именно „Преместване на паркирано пътно превозно средство без знание на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, в случаите на неправомерно паркиране на местата обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. В този смисъл не е налице несъответствие на оспорения акт с целта на закона, респ. особено тежко нарушение по чл. 146, т. 5 АПК. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Нарушението обосноваващо мярката е доказано по безспорен начин. Не се констатира необходимост от събиране на други доказателствени средства за установяване на фактите по спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение