Решение № 5562 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт –(ТП на НОИ) Бургас срещу решение № 11470 от 24.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1627/2025 г. по описа на Административен съд Бургас. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за липса на минимално изискуем действителен осигурителен стаж като предпоставка за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на разноски по представен списък и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът И. А. М. от гр. Бургас, чрез пълномощника си адвокат С. Каров в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, съобразено с практиката на Конституционния съд и трайната практика на Върховния административен съд по аналогични случаи, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е решение № 1012-02-155#1 от 12.08.2025г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас, с което са оставени в сила разпореждания с № 21103-02-77#1, № 21103-02-76#1, № 21103-02-75#1, № 21103-02-74#1, № 21103-02-73#1 и № 21103-02-72#1 всички от дата 27.06.2025г., издадени от ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас. С обжалваните от И. А. М. като законен представител на децата А. И. М., П. И. М., Б. И. М., Н. И. М. и С. И. М. разпореждания е отказано отпускане на децата на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване с оглед смъртта на майка им М. А. А., починала на 11.05.2025г. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по заявления с вх. № 21103-02-72 - 21103-02-77 от 28.05.2025 г., с които И. А. М. като баща и законен представител на децата е направил искане за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност по реда на чл. 82, ал. 1 от КСО за всяко дете. С разпореждания № 21103-02-77#1, № 21103-02-76#1, № 21103-02-75#1, № 21103-02-74#1, № 21103-02-73#1 и № 21103-02-72#1, всички от 27.06.2025г., издадени от ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, е постановен отказ за предоставяне на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Посочено е, че съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО изискващият се осигурителен стаж за починалия родител е 5 г., от които 1/3 или една година и осем месеца действителен осигурителен стаж. Органът е приел, че наследодателката има общ осигурителен стаж от 18 години, 4 месеца и 24 дни, от които е зачел за действителен период от 3 месеца и един ден. Разпорежданията са обжалвани по административен ред пред директора на ТП на НОИ Бургас, който напълно е възприел доводите на пенсионния орган и е отхвърлил жалбите с оспореното пред съда решение № № 1012-02-155#1 от 12.08.2025г. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ Бургас и оставените в сила с нето разпореждания на ръководителя на пенсионно осигуряване, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган в условията на заместване, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Поради това го е отменил и е върнал преписката на пенсионния орган за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът надлежно е обсъдил всички факти от значение за спорното право, както и всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, но спрямо релевантните и установени факти неправилно е приложил материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1 КСО, при смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като лице с трайно увреждане със загубена работоспособност повече от 90 на сто. В ал.2 е регламентирано,че когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях. В чл. 74, ал. 1 от КСО е посочено, че осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. За лицата над 30-годишна възраст необходимият осигурителен стаж е 5 години, като в чл. 74, ал. 2 от КСО е предвидено, че една трета от този осигурителен стаж трябва да е действителен. С оглед данните по делото за дата на инвалидизиране се приема датата на смъртта на М. А. и при прилагане на нормата на чл. 74, ал. 1, т. 4 вр. ал.2 КСО за отпускане на инвалидна пенсия на децата й се изисква към 11.05.2025г тя да е имала една година и осем месеца действителен осигурителен стаж. Спорният по делото въпрос е наличието на действителен осигурителен стаж на М. А. А. за времето, когато е била неработеща майка. От наличните в административната преписка доказателства е видно, че зачетеният й осигурителен стаж е за периода от 17.03.2002г до 13.03.2021г без прекъсване, в който тя е отглеждала деца до 3-годишна възраст. Този стаж неправилно е определен от съда като действителен по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО с позоваване на съдебна практика. Трайната актуална практика на Върховния административен съд по приравняване периода на майчинството на действителен осигурителен стаж касае само случаите, в които за периода до 01.01.2000г майките не са работили поради отглеждане на децата си. Изводите в тази насока са направени при отчитане специалния правен статут на жените - майки по Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. и Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, на основание разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, която сочи, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Единствено според действащата до 01.01.2000г нормативна уредба законодателят не прави разлика при общественото осигуряване при майчинство между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск. След 01.01.2000г, с влизане в сила на КСО, осигурителният статут на категорията „неработещи майки“ и произтичащите от него права се урежда от правилата на кодекса, според които законодателят разграничава действителен осигурителен стаж и общ осигурителен стаж. Периодите на майчинство на "неработещите майки" безспорно се зачитат за осигурителен стаж, но това време не може да бъде квалифицирано като „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Нормата е в сила от 01.01.2015г и дава легална дефиниция на понятието „действителен стаж“ като своеобразно автентично тълкуван на това понятието, въведено още с приемане на КСО. По силата на тази норма за признаване на действителен стаж се изисква реално отработено време с осигурителни вноски или време на платени отпуски, по време на които е съществувало трудово или служебно правоотношение или реално отработено време по друго правоотношение със задължително осигуряване за инвалидност, старост и смърт. В обхвата на разпоредбата, въпреки създадената разнопосочна съдебна практика, не са включени изрично неработещите майки, дори след изменението, обн. ДВ бр.8/25.01.2023г, в сила от 29.01.2023г. Настоящият съдебен състав на ВАС споделя разбирането, че волята на законодателя е само изброените в нормата категории лица да могат да се ползват от привилегията, без да са полагали труд по трудово или служебно правоотношение, или по друго правоотношение в определени периоди (които по силата на закона се признават за осигурителен стаж), тези периоди да им се зачитат за действителен осигурителен стаж. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 17.03.2002г до 13.03.2021г, който не може да бъде признат за действителен поради липсата на трудово, служебно или друго правоотношение с наследодателката М. А., тъй като се изисква реално отработено време с осигурителни вноски или време на платени отпуски, по време на които е съществувало трудово/служебно правоотношение. С оглед направеното тълкуване на приложимата нормативна уредба следва извод, че към датата на смъртта си тя не е разполагала с минимално изискуемия действителен осигурителен стаж от една година и осем месеца, което е предпоставка за отказ да се отпусне пенсия на децата й при условията на чл.82 КСО. Постановените в този смисъл актове на пенсионните органи за изцяло законосъобразни и като ги е отменил първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Правните му изводи са необосновани и не съответстват на смисъла иконкретиката в цитираната съдебна практика на ВАС, шесто отделение, относима изцяло към периода преди 2000г. Поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от И. А. М. против решение № 1012-02-155#1 от 12.08.2025г. на директора на ТП на НОИ Бургас следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора в тежест на ответника следва да бъдат поставени претендираните от касатора разноски за държавна такса в касационното производство в размер на 102.26 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро (80 лв) за касационната инстанция на основание чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед осъществената юрисконсултска защита, изразила се само в изготвяне на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,