Определение № 4451 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3588/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №14174/15.08.2024г. на Г. В. В. срещу определение №3800/30.07.2024г. по гр. дело №2570/2024г. на ВКС, I г.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от него молба вх. №12987/19.10.2023г. за отмяна на влязло в сила определение №64/09.02.2023г. по в. ч. гр. д. № 458/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 258/23.11.2022 г. по гр. д. № 407/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч за връщане на частна жалба вх. № 4887/05.10.2022г. на срещу определение № 671 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 407/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч, поради невнасяне на дължимата държавна такса от 15 лв. Със същото определение Г. В. В. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт - по сметка на Апелативен съд – Велико Търново, сумата от 15 лв., представляваща държавна такса. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Отправено е искане за неговата отмяна, а делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на подадената молба за отмяна по същество. Жалбоподателят уточнява, че не иска отмяна на цялото определение №64/09.02.2023г. по в. ч. гр. д. № 458/2022г. на АС – Велико Търново, а само в частта му, с която е осъден да заплати държавна такса в размер на 15.00 лв. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. При постановяване на обжалваното определение №3800/30.07.2024г., съставът на ВКС, І г. о. е посочил, че молбата за отмяна е подадена от Г. В. В. срещу определение, което по своя характер се явява преграждащо, тъй като с него е потвърдено разпореждане за връщане на частна жалба подадена от жалбоподателя срещу определение № 671 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 407/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч, поради невнасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Съгласно приетото с т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС не подлежали на отмяна по чл. 307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението по чл. 233 ГПК за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая връщането на частната жалба е последица от неотстраняване в срок на допуснатите нередности /чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК/, а не по причина заявен отказ от иска. Следователно съдебният акт, чиято отмяна се иска не попадал в кръга на актовете, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Този извод на състава на ВКС, І г. о. следва да бъде споделен. Изводът за недопустимост на молбата за отмяна се потвърждава от приетото в т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС, а именно, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е извънреден, извънинстанционен способ за атакуване на влезли в сила съдебни решения. В цитираното тълкувателно решение са дадени разяснения кои актове подлежат на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, като е посочено че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици. Постановените в исковото производство преграждащи определения не подлежат на отмяна по Глава 24 ГПК, като изключение от това правило е определението за прекратяване на производството поради отказ от иска. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК представлява извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и не намира приложение по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита. Възражението си за недължимост на държавната такса, която е бил осъден да заплати, молителят е можел да релевира чрез искане за изменение на определение №64/09.02.2023г. по в. ч. гр. д. № 458/2022г. на ВтАС в частта за разноските, или чрез обжалването му, от които възможности той не се е възползвал. Отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави, а не допълнителна възможност за упражняване на процесуални права, които страната е пропуснала да реализира поради небрежност или не достатъчно организирани представителство и защита по делото. Дадените с тълкувателното решение указания са задължителни за съдилищата, включително и за ВКС, поради което същият следва да се съобрази с даденото тълкуване. С оглед изложеното, подадената от Г. В. В. молба за отмяна се явява процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, съставът на ВКС, І г. о. е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,