Определение № 183 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 169/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. “Т. п. б.”-гр.Т. срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд,постановено на 09.12.2011г. по гр.д.№418/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд ,с което е отхвърлен искът на К. “Т. п. б.” с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ч. “Н. Н. ч.”-гр.Т.,че к. е собственик на бивш киносалон,кабина,фоайе и стълбище с обща площ от 564кв.м.,от която салонът 456кв.м.,попадащ в УПИ *І в кв.* по плана на [населено място] от 1988г.,пл.”В.”№*. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правосубектността на кооперациите,чието имущество е било иззето и одържавено по реда на ПМС №218 от 1951г.,но те не са заличавани,нито е провеждана процедура по ликвидацията им по предвидения от закона ред или коя кооперация има статут на “възстановена” по смисъла на §27 ПЗР ЗИДЗК/ДВ.бр.41/2007г./; по въпроса за пределите на приложение на административния ред за възстановяване на иззета,одържавена и преразпределена кооперативна собственост поради противоречие с ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС и по въпроса за пределите на приложение на административния ред за възстановяване на иззета,одържавена и преразпределена кооперативна собственост,когато тя не се намира в правните субекти,визирани в §1,ал.4 ДР на ЗК. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК ответникът по касационна жалба ч. “Н.”-гр.Т. изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. В обжалваното решение е прието,че с ПМС №218/02.03.1951г. /Изв.бр.20 от 1951г./ за преустройство на банковата система активите на популярните банки са преминали върху БНБ,а дяловият капитал на членовете на популярните банки е изплатен,като с това ПМС популярните банки за прекратени по нормативен път и са уредени имуществените последици от прекратяването. С оглед на това е прието,че популярната банка е била лишена от правосубектност и не може да формира свои органи и да възстанови дейността си по смисъла на §27 и §39 ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ.бр.13/2003г./,т.е. няма характеристиката на възстановена кооперация, а на новоучредена такава въпреки решение на ФО на Ловешкия окръжен съд от 21.07.1995 по ф.д.№719/1995г.,с което е регистрирана промяна в УС на Т. п. б.,регистрирана с обявление №895 в ДВ.бр.80/06.02.1915г. С оглед на това е прието,че не се установява К. “Т. п. б.” да е правоприемник на прекратената “Т. п. б.”. Изложени са съображения, че правоприемството на възстановени кооперации настъпва по силата на закона,но само доколкото е налице идентитет не само по име,но и по предмет,дейност,членска маса,неимуществени права,имущество като права на възстановена кооперация има само кооперация,вписана в регистъра на съда след 07.08.1991г. с наименование,седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация,в която членуват не по-малко от 7 кооператори, които са членували в нея към датата на изземване,одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията. С оглед на така изразеното от въззивния съд становище и на обстоятелството,че с решение на Ловешкия окръжен съд,ФО от 21.07.1995г. по ф.д.№719/1995г. е регистрирана промяна в членовете на УС на “Т. п. б.”,регистрирана с обявление №895 в ДВ.бр.80 от 06.02.1915г.,като е прието,че банката не е прекратила съществуването си /фигурира в приложение І към ПМС №218/1951г.,даващо основание по §1,ал.1 ДР на ЗК да възстанови дейността си, настоящият състав приема,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за правосубектността на кооперациите,чието имущество е било иззето и одържавено по реда на ПМС №218 от 1951г., т.е. за правните последици от извършеното с този нормативен акт одържавяване и за възможността такава кооперация /популярна банка/ да възстанови дейността си по смисъла на §27 ПЗР ЗИДЗК /Дв.бр.41/22.05.2007г./. В обжалваното решение е прието,че не е установено процесното имущество да е възстановено на кооперацията по предвидения в закона ред. Изложени са съображения,че съгласно §1,ал.1 ДР на ЗК от 1999г. правото на собственост на кооперацията върху иззето,одържавено или преразпределено по някакъв начин имущество след 10.09.1944г. се възстановява,ако искането за това е направено до 07.02.1993г. Прието е,че съгласно ПМС №192/1991г./отм./ и Наредба за реда и условията за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето,одържавено или преразпределено имущество,приета с ПМС №162/2000г. кооперацията следва да е подала заявление до 07.02.1993г.,да отговаря на изискванията на чл.2,ал.1-да е възстановена,но не и заличена,да е направила искане до компетентния орган по чл.3,ал.2 от наредбата,т.е. да е проведено административно производство по възстановяване на собствеността,вкл. с оглед разпоредбите на ЗК от 1999г.,съгласно които реституцията се развива изцяло по административен ред,като само при липса на доказателства е уредена възможността по съдебен ред да се установява право на собственост върху кооперативно имущество. Така даденото от въззивния съд разрешение противоречи на указанията по приложението на ЗК,дадени в ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС,в което е прието,че правото на собственост върху одържавено или иззето по отменени нормативни актове имущество на кооперации и кооперативни съюзи,възстановили дейността си,се възстановява по силата на закона,ако до деня на влизане в сила на ЗК от 1999г. това имущество е държавна или общинска собственост. И доколкото с оглед отговора на въпроса за последиците от извършеното с ПМС №218 от 1951г. одържавяване на разглеждане ще се постави евентуално и въпросът за приложимостта на административния ред за възстановяване на иззета,одържавена или преразпределена кооперативна собственост на възстановена след 07.02.1993г. кооперация настоящият състав приема,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по този въпрос. Според настоящия състав касационно обжалване следва да бъде допуснато и по въпроса за пределите на приложение на административния ред за възстановяване на иззета,одържавена и преразпределена кооперативна собственост,когато тя не се намира в правните субекти, визирани в §1,ал.4 ДР на ЗК с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване на естеството на правния спор между кооперация и правен субект, претендиращ право на собственост върху иззето,одържавено или преразпределено кооперативно имущество,различен от визираните в §1,ал.4 ДР на ЗК. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение