Определение № 1514 от 29.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 940/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Н. срещу решение №454 от 22.01.2026 г. по в.гр.д.№12808/2025 г. на СГС. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение №16823 от 15.09.2025 г. по гр.д.№75296/2024 г. на СРС, поправено с решение №18789 от 18.10.2025 г. по същото дело, са отхвърлени предявените от Д. Й. Н. искове за признаване на установено на основание чл.439 ГПК, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяване по давност, сумата от 9349.83 лв. или 4789.49 евро, главница по договор за потребителски кредит от 03.08.2010 г., ведно със законна лихва от 22.12.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 482.84 лв. или 246.87 евро, договорна лихва за периода 01.11.2010 г. -21.12.2011 г. и сумата от 542.07 лв. или 277.16 евро, наказателна лихва за периода 01.11.2010 г. - 21.12.2011 г., за които суми е издаден изпълнителен лист на 21.01.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.01.2012 г. по ч.гр.д.№59932/2011 г. на СРС, по който изпълнителен лист е образувано изп.дело №20178410403103 на ЧСИ №841. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и възражения на страните, да провери и анализира представените по делото доказателства и да обоснове решението си. 2. Необходимо ли е молбата на кредитора за образуване на изпълнително дело или за предприемане на изпълнителен способ да е редовна, за да прекъсне започналия да тече давностен срок. 3. Следва ли да се приеме за валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността на основание чл.116, б.„в“ ЗЗД, когато това изпълнително действие е извършено преди съобщаване на цесията на длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. 4. Обвързан ли е длъжникът от извършена цесия до нейното съобщаване по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД и може ли длъжникът да противопостави на цесионера възражения за изтекла спрямо цедента давност, която е изтекла след извършената цесия, но преди нейното съобщаване на длъжника. 5. Какво е значението на изходящия номер на документ (уведомление за извършена цесия) и в случай, че не е посочена датата на която е връчен документът, може ли да се приеме, че същият е редовно връчен на датата, на която документът е съставен. При липса на посочена дата, на която е връчено уведомлението, има ли значение кога това уведомление е предоставено за пръв път в хода на изпълнителното производство. Поддържа се, че пети въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо останалите въпроси – че са решени в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касация „Еос матрикс“ ЕООД изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните няма спор, че до образуване на изп.дело №20178410403103 на ЧСИ №841 на 12.04.2017 г., процесните вземания не са погасени по давност, като след образуване на изпълнителното дело по искане на взискателя „ОББ“ АД е наложен запор на 19.05.2017 г. Установил е, че с молби от 25.10.2018 г., 09.09.2019 г., 27.05.2020 г., 27.07.2020 г., 16.05.2022 г., 05.05.2023 г., 28.12.2023 г., 04.01.2024 г. и 11.03.2024 г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД е твърдяло, че е цесионер и е придобило процесните вземания, както и е искало извършване не изпълнителни действия, а ЧСИ е налагал запори, но едва на 24.07.2024 г. е конституирал „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател. Посочил е, че по делото се спори дали посочените молби на „ЕОС Матрикс“ ЕООД са прекъснали погасителната давност, тъй като се твърди от ищцата, че не е уведомена за цесията за периода 25.10.2018 г. – 11.03.2024 г. и към днешна дата. Изложил е съображения, че действително ЧСИ е извършил процесуални нарушения – не е издал изрично постановление за конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по реда на чл.429 ал.1 ГПК, респ. не е изискал доказателства за цесията и за съобщаването й, но от обаче не следва, че молбите на „ЕОС Матрикс“ ЕООД са без правни последици, съответно че същите не са прекъснали погасителната давност. Изразил е становище, че съобщаването на цесията не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, тъй като цедираното право преминава върху цесионера със сключване на договора, значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл.99, ал.4 ЗЗД, но е установил, че към молбата от 04.01.2024 г. са представени документи за извършване на цесията, включително уведомление за цесията с данни за връчване на ищцата на 10.12.2018 г. – л.119 от делото пред СРС, с което може да се счете, че евентуални нередовности на предходните молби на „ЕОС Матрикс“ ЕООД са били отстранени и последиците от това отстраняване на нередовностите са настъпили с обратна сила по аналогия на чл.426 ал.3 ГПК, вр.чл.129 ал.5 ГПК. В този смисъл е достигнал до извод, че с молбите от 25.10.2018 г., 09.09.2019 г., 27.05.2020 г., 27.07.2020 г., 16.05.2022 г., 05.05.2023 г., 28.12.2023 г., 04.01.2024 г. и 11.03.2024 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД погасителната давност за процесните вземания / многократно е била прекъсвана и не е изтекла, а исковете са неоснователни и след отмяна на решението на СРС в обжалваната част трябва да се отхвърлят. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяване на решението си въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след подробно произнасяне по всички доводи, възражения и искания на страните (вкл. по доводите, свързани с връчването на уведомлението до длъжника за извършената цесия). В този смисъл по първия от въпросите касационно обжалване не може да бъде допуснато, а с оглед изложените в решението мотиви, касация не следва да се допусне и по трети, четвърти и пети от въпросите. Същите са израз на поддържаните от касатора, но невъзприети от съда тези, че цесията не е била съобщена на длъжника, както и че в уведомлението от стария кредитор до длъжника за извършената цесия, липсва дата на връчването му (които тези се опровергават от приложеното на л.119 от първоинстанционното дело уведомление за цесията, връчено преди предприемане от „ЕОС Матрикс“ ЕООД на изпълнителни действия, в което уведомление касаторът изрично, със саморъчно изписване на имената си и с параф, е удостоверил връчването на 10.12.2018 г. – изписана като дата на уведомяване, а не като дата на изходиране на уведомлението). От друга страна изложените в решението съображения относно действията на взискателя, които са в състояние да прекъснат погасителната давност са в изцяло съответствие с дадените в константната, в т.ч. задължителна практика на ВКС, съгласно която активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради препращането в чл.426, ал.3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл.426, ал.1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл.426, ал.2 ГПК. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.426, ал.3 ГПК, вр чл.129 ГПК, но само върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато, като предвид изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 150 евро. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,