Решение № 359 от 6.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2012/2005 г.

Решение № 359 от 6.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2012/2005 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Л. срещу решение № 503 от 25.07.2005 г. по гр. д. № 362/05 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на въззивното решение, а по същество- отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответникът по касация П. И. П. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира за установено следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 9 от 31.03.2005 г. по гр. д. № 51/04 г. на Районен съд Л., с което са уважени предявените от П. И. П. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като е признато за незаконно уволнението, извършено със заповед № 2126/31.12.2003 г. на Кмета на О. Л., с която на основание чл. 325, т. 3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с П. И. П. за длъжността "шофьор" поради изтичане на уговорения срок, същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1 209 лв. за времето от 5.01.2004 г. до 5.07.2004 г. 2005 г., през което е останала без работа поради незаконното уволнение. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че на 29.12.2002 г. между О. Л. и П. П. е бил сключен срочен трудов договор за длъжността "шофьор." Макар в него като основание за сключването да е посочена разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, съдът е приел, че волята на страните е била за сключване на срочен трудов договор при условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ предвид точно определения в него срок - до 31.03.2003 г. В тази хипотеза обаче законът допуска сключването на договор за срок по- кратък от една година само по писмено искане на работника или служителя и тъй като в случая такова искане не е било направено, съдът е заключил, че трудовият договор е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 КТ, а след като това е така, по разпореждане на закона той се счита сключен за неопределено време и следователно не може да бъде прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ, защото това уволнително основание е приложимо само към срочни трудови договори. Въззивното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати визираните в касационната жалба пороци. Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че сключеният на 29.12.2002 г. трудов договор с ищеца е в нарушение на чл. 68, ал. 3 КТ. С оглед съдържанието на същия правилен е изводът, че договорът е за определен срок - чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. В допълнение към изложените от решаващия съд съображения следва да се посочи, че съгласно чл. 68, ал. 3 КТ срочни договори от този вид се сключват за работа, която има временен, сезонен или краткотраен характер или с новопостъпващи работници или служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. По изключение разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ допуска да се сключват срочни трудови договори за срок най - малко една година за работи и дейности, които не са временни, сезонни или краткотрайни. Такъв договор може да се сключи и за по- кратък срок, но само по писмено искане на работника или служителя. В случая не се установява, а и няма доводи в тази насока, че е налице хипотезата на чл. 68, ал. 3 КТ - трудовият договор с ищеца да е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности. Не е установено длъжността "шофьор" към общината да отговаря на тези характеристики. Временни, сезонни или краткотрайни дейности по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ са тези, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието, зависят от сезонните условия или са с подчертано кратък срок на изпълнение. Не се установява също към момента на сключването му да били налице предпоставките на § 1, т. 8 от ДР на КТ, обуславящи сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 3 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, но дори и такива да са съществували, без писмено искане от страна на работника такъв трудов договор би могъл да се сключи за срок най - малко една година. Неоснователен е касационният довод, че за сключеното на 31.03.2003 г. допълнително споразумение към трудовия договор, с което срокът на договора е продължен до 31.12.2003 г., не са задължителни изискванията на чл. 68 КТ. Правилно съдът е преценил, че по естеството си това споразумение се явява втори срочен трудов договор със същия работник за същата работа, тъй като е уговорен нов срок, след изтичането на първия. Законът допуска сключването на втори срочен трудов договор, но поставя изискването срокът по него да не е по- кратък от една година. Това изискване не е спазено, поради което и допълнителното споразумение противоречи на чл. 68, ал. 3 КТ. В обобщение правилно е прието, че срочният трудов договор се е превърнал в такъв за неопределено време при условията на чл. 68, ал. 5 КТ и прекратяването му на основание чл. 325, т. 3 КТ е незаконно, тъй като това е специфично основание за прекратяване само на срочни трудови договори. По тези съображения въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.