Определение № 378 от 17.08.2023 г. на ВКС по н. д. № 682/2023 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание по чл. 43, т. 3 от НПК, след като с определение № 151 от 29.06.2023 г. състав на Районен съд - гр. Разлог е прекратил съдебното производство по НЧД № 407/2023 г. и е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност относно местно компетентния да разгледа делото съд.

Постъпило е становище от прокурор Максим Колев от Върховната касационна прокуратура, според което компетентен да разгледа молбата за съдебна реабилитация, предмет на наказателното производство, е Софийският районен съд.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, установи следното:

На 16.05.2023 г. осъденият К. Б. Д. е депозирал пред Софийския районен съд молба за съдебна реабилитация по всички, постановени до момента негови осъждания.

С резолюция от 22.05.2023 г. (с необозначен автор) е указано изпращане на молбата на СГС „по компетентност“.

С разпореждане от 29.05.2023 г. съдията-докладчик по образуваното пред СГС частно наказателно производство № 2917/2023 г. е отказал да разгледа молбата, констатирайки, че не е спазен указаният в чл. 35, ал. 4 и чл. 80, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Правилника за администрацията в съдилищата ред, като не е образувано наказателно дело под съответния номер и да бъде определен съдия-докладчик, който да прецени компетентността на СРС и надлежно, със съответния акт да се произнесе по този въпрос. Производството по НЧД № 2917/2023 г. на СГС-НО е прекратено и делото е върнато на СРС с указание за образуване на частно наказателно производство по депозираната от Д. молба.

С акт, наименуван „разпореждане“ с № 7415 от 15.06.2023 г. и позовавайки се декларативно на чл. 433, ал. 1 НПК състав на Софийския районен съд е приел, че компетентен да разгледа молбата на осъдения е районният съд в гр. Разлог, поради което е прекратил производството по образуваното пред него ч.н.д. № 7379/2023 г. и е изпратил делото по подсъдност на РС – Разлог.

С посоченото по-горе определение на РС – Разлог е констатирано, че макар състав на този съд да е определил хронологически последното, наложено на осъдения наказание, то не е най-тежко сред всички наказания по постановените осъждания на К. Д.. Изхождайки от разпоредбата на чл. 433, ал. 2 НПК и от практиката на ВКС по прилагането й, както и от данните по делото относно осъжданията на молителя, съставът на Разложкия районен съд е преценил, че не е компетентен да разгледа депозираната молба, поради което е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност.

Съпоставена с обективните данни по делото, тази констатация е вярна.

К. Д. е осъждан както следва:

1.С определение от 19.10.2009 г. по НОХД № И-3523/2009 г. на СРС е одобрено споразумение, по силата на което Д. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 343б НК и по чл. 343в НК, за всяко от които му е наложено наказание пробация при съответните пробационни мерки със срок на всяка от тях от девет месеца. На осн. чл. 23, ал. 1 НК наказанията са групирани и е определено едно общо наказание – пробация при съответните пробационни мерки със срок за прилагането на всяка от тях от 9 месеца;

2. С присъда по НОХД № 3316/2009 г. на СГС Д. е осъден на две години лишаване от свобода и глоба от 1000 лева за престъпление по чл. 304, ал. 1 НК и е освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а, ал. 1 НК за престъпление по чл. 343в НК, като му е наложена глоба от 700 лева;

3. С присъда по НОХД № 13079/2011 г. на СРС Д. е осъден за престъпление по чл. 296, ал. 3 НК, като му е наложена комплексна санкция от лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т.т. 6 и 7 НК;

4. С определение от 21.01.2020 г. по НОХД № 558/2019 г. на Районен съд – Разлог е одобрено споразумение, по силата на което Д. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, за което му е наложено наказание пробация при съответните пробационни мерки със срок на всяка от тях от две години.

Наложената на осн. чл. 78а, ал. 1 НК глоба по НАХД № 2992/2010 г. на СРС остава извън предметния обхват на искането за съдебна реабилитация.

При тези данни очевидно правилна е преценката на съдията от Разложкия районен съд, че доколкото по отношение на молителя са наложени различни по вид, съответно и по тежест наказания от различни съдилища, като наложеното по НОХД № 558/2019 г. наказание не се явява най-тежко сред тях, съобразно правилото на чл. 433, ал. 2, пр. 1 НПК липсва компетентност на Районен съд – Разлог за разглеждане по същество на молбата на г-н Д..

Доколкото основните наказания по НОХД № 3316/2009 г. на СГС и по НОХД № 13079/2011 г. на СРС са еднакви по вид, но същевременно всяко от тях е съпътствано от допълнителна санкция, за правилното прилагане на правилата на чл. 433, ал. 2 НПК с определящо значение е тежестта на тези именно допълнителни санкции. Съобразно със систематичното място на всяко от наказанията глоба, лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена дейност в каталога на наказанията по чл. 37, ал. 1 НК, по-тежко сред посочените се явява наказанието глоба. Съчетаното налагане на това наказание с наказанието лишаване от свобода по НОХД № 3316/2009 г. на СГС прави комплексната санкция по-тежка от наложената по НОХД № 13079/2011 г. на СРС.

Това налага делото да бъде върнато на Софийския районен съд, пред който то е било първоначално образувано, за повторна преценка относно местно компетентния да го разгледа съд, съобразно с указаното по-горе в настоящото определение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение