Определение № 996 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 593/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК. Образувано е по частната жалба на „Симао – РТ“ ЕООД, ЕИК 206866517, седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], бл. офис [номер], представлявано от управителя И. Долашков, срещу Разпореждане № 37612 от 13.11.2025 г. по адм. д. № 11024/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу Решение № 26901 от 08.08.2025 г., постановено по същото дело. Искането за отмяна на съдебния акт се аргументира с пропуск на постановилата го инстанция да връчи Решение № 26901/08.08.2025 г. на посочения в жалбата срещу РА съдебен адрес, на който са съобщени всички останали книжа в първоинстанционното производство. Ответникът по частната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, не ангажира становище. Настоящият състав на Върховният административен съд, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: По оспорването на „Симао – РТ“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22221423005823-091-001/07.06.2024 г. е постановено Решение № 26901/08.08.2025 г. на АССГ, препис от което е изпратен на адв. Димитрова на [адрес]. Съобщението е върнато в цялост с отразяване, че на адреса не е открит представител на дружеството. С разпореждане от 19.08.2025 г. съдия-докладчикът е указал връчване на електронния адрес на „Симао – РТ“ ЕООД, посочен в решението на ответника, което е сторено на 20.08.2025 г. без да е потвърдено получаването на книжата. Страните не спорят, че в актовете по движение на ревизионното производство - ЗВР, ЗИЗВР, както и РД и РА, са връчвани на дружеството на [ел. адрес]. В жалбата, въз основа на която е образувано адм. д. № 11024/2024 г. на АССГ, е посочен съдебен адресат адв. А. Попов, [населено място], [улица]. Препис от Определение № 25463/29.11.2024 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, е изпратен на посочения адрес на адв. Димитрова - [улица], върнато е в цялост, поради което съдия-докладчикът е указал да бъде връчено на посочения в жалбата съдебен адрес. Уредбата на съдебното производство по оспорване на актове по ДОПК е лаконична – чл. 156 – чл. 161 от кодекса, поради което и съобразно § 2 ДР на ДОПК по отношение на съобщаването на съдебните актове приложение намират нормите на чл. 138, ал. 3 вр. чл. 137 АПК. Безспорно в рамките на административното производство по издаване на РА от частния жалбоподател е посочен електронен адрес, на който би било дължимо връчване на решението по делото съобразно чл. 137, ал. 2 АПК. В сезиращата АССГ жалба обаче е посочен съдебен адресат, комуто са съобщавани актовете по движение на делото. На настоящия състав е служебно известно, че на конкретния съдебен адрес в [населено място] (а и на редица други в рамките на Столична община) не се извършва връчване на съобщения от длъжностни лица по призоваването, което обуславя приложимост на способите за връчване чрез пощенски оператор – така известие за доставяне на л. 82 от първоинстанционното дело. При действието на чл. 39, ал. 1 ГПК, липсата на уредба на съдебния адресат в АПК и съобразно § 2 ДР на ДОПК пропускът на първостепенния съд да разпореди връчване на решението на заявения в сезиращата го жалба съдебен адрес налага извод за ненадлежно връчване на съдебния акт, респ. за неправилност на разпореждането, с което е върната касационната жалба срещу първоинстанционното решение. Изложеното налага отмяната му и връщане на делото на същия съд и състав за администриране на касационната жалба. Така мотивиран и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение