Определение № 2919 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2264/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 78 Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 108 и сл. Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Образувано е по частна жалба на Н. Г. М., чрез адв. Л. Димитров, подадена против определение № 2774/22.01.2026 г., постановено по административно дело № 413/26 г. по описа на Административен съд – София – град /АССГ/, с което жалбата от Н. Г. М. срещу мълчалив отказ на областния управител на област София да се произнесе по заявление вх. № ОА23-2656-4/06.11.2025 г. за отписване от актовите книги за държавна собственост на част от поземлен имот с [идентификатор] с площ от 1756 кв.м., актуван с АДС № 945/1971 г. на СГНС - Ленински РНС е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното определение като се иска неговата отмяна. Областният управител на област на област София не ангажира становище по частната. По делото е представена молба, адресирана до АССГ с правно основание чл.248 ГПК с искане за изменение на определение № 2774/22.01.2026 г., постановено по административно дело № 413/26 г. по описа на Административен съд – София – град в частта за разноските, като на Областния управител на област на област София бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред АССГ, където е представено писмено становище, в което това е поискано, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по него. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна в производството, за която определението на съда е неблагоприятно. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Административен съд – София – град е бил сезиран с жалба от Н. Г. М. срещу мълчалив отказ на областния управител на област София да се произнесе по заявление вх. № ОА23-2656-4/06.11.2025 г. за отписване от актовите книги за държавна собственост на част от поземлен имот с [идентификатор] с площ от 1756 кв.м., актуван с АДС № 945/1971 г. на СГНС - Ленински РНС. Съдът е обсъдил относимата и приложима нормативна уредба и е приел, че оспореният мълчалив отказ на областен управител на Област София да деактува имота по АДС № 945/1971 г., не съдържа властническо изявление, от което да произтичат права и задължения за жалбоподателя, поради което е приел, че оспореният мълчалив отказ да се деактува държавен имот не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, тъй като с него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти, както и собствеността на държавата върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. С оглед на всичко и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено. Така постановеното определение е правилно. Изложените в тази връзка мотиви в оспорения пред ВАС съдебен акт се споделят изцяло, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК във връзка с чл. 236 АПК, касационната инстанция препраща към тях. При пълно обсъждане на относимите факти и правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба – чл. 78 ЗДС и чл. 108 – 113 ППЗДС съдът е постановил съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Изложените в частната жалба твърдения касационната инстанция намира за неоснователни. Това е така, тъй като записването и отписването в актовите книги за държавна собственост представлява вътрешнослужебна дейност по регистрацията, отчета и управлението на държавните имоти. Поради това актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за държавна собственост няма конститутивен характер и от него не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси, тъй като записването или отписването на имоти от актовите книги нито създава, нито прекратява право на собственост върху тези имоти. По тези причини отказът на административния орган по молбата за деактуване, дори и мълчалив такъв, не представлява годен за обжалване административен акт. Отписването на недвижимите имоти от актовите книги за държавна собственост представлява вътрешнослужебен акт и поражда права и задължения единствено за подчинените органи по актуването на държавната собственост, но не и за граждани, организации или други административни органи. Съобразно трайно установената съдебна практика, ако правото на собственост на жалбоподателите върху процесния имот се отрича от определен правен субект, възникналият спор следва да бъде разрешен по общия исков ред, а не в съдебно-административно производство, каквато е изричната разпоредба на чл. 113 ППЗДС, поради което не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите за търсена защита срещу незаконосъобразен административен акт. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от пороците релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С § 27 от ЗИД на АПК (Oбн., ДВ, бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) е създаден нов чл. 176а, който предвижда специален ред за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно чл. 176а, ал. 4 АПК при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. В случая ответникът по частната жалба пред първоинстанционния съд - Областният управител на област на област София е претендирал в това производство юрисконсултско възнаграждение за производството пред АССГ, където е представено писмено становище, в което това е поискано, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по него. Искането е било основателно. Понастоящем правното основание по чл.248 ГПК е неприложимо с оглед специалната норма за същото в чл. 176а АПК.Предвид горното частният жалбоподател следва да заплати на Областна администрация София-област разноски за юрисконсулт в първоинстанционното производство в минимално предвидения размер в чл.24 от Наредбата за правната помощ от 102, 26 евро като равностойност на предвидените там 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,