Определение № 11591 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10916/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 2 ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по частна жалба от А. Т. А. [ЕГН] от гр. Варна, [адрес], чрез адв. С. Димитрова от АК – Варна, против Определение № 10021 от 17.09.2025 г., постановено по адм. д. № 1977/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна по подробно изложени доводи. Ответникът по частната жалба – Директорът на ТД на НАП – Варна не взема становище. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за недопустимост на предявената от А. А. жалба срещу мълчалив отказ на директора на ТД на НАП – Варна, във връзка с искане за смяна на екипа, ръководителя на екипа и възлагащия орган по ЗВР № Р-03000325002464-020-001/ 29.05.2025 г., първостепенният съд е приел, че се оспорват административно - производствени действия, които не подлежат на самостоятелен контрол. Така постановеното определение е правилно. Специалните разпоредби на чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ДОПК изрично предвиждат, че на обжалване пред съда подлежи единствено ревизионният акт и то след изчерпване на реда за неговия административен контрол от решаващия орган и само в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК. При надлежно възложена ревизия от териториално и персонално компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, искането на ревизираното лице за отвеждане на участващ в производството орган по приходите се разглежда от органа, който я е възложил. Именно негова е преценката доколко са налице основанията за отвеждане по чл. 76, ал. 1 ДОПК, с оглед на която той приема и съответното решение. Този негов акт /включително мълчалив отказ/ обаче не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, а съставлява волеизявление, представляващо част от производството по издаване на РА по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. Това волеизявление не подлежи на самостоятелно оспорване, а неговата законосъобразност попада в обхвата на дължимата преценка в производството по оспорване на РА, в рамките на което се проверява доколко са спазени административнопроизводствените правила при неговото издаване. На основание чл. 159, т. 1 вр. с § 2 ДР ДОПК законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявената жалба е недопустима. Като е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото, решаващият състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на осмо отделение