Определение № 175 от 31.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по жалба на А. Т. М. и Е. Б. М. против решение № 5664 от 7.12.2015 г., постановено по гр.д. № 348 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отхвърлена молбата на А. Т. М. и Е. Б. М. за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение № 3219 от 24.07.2014 г. по същото дело. Жалбата е процесуално допустима, след като с определение № 3242/30.09.2016 г. по ч.гр.д. № 4358/2016 г. на Апелативен съд-С. е отменено разпореждане № 784/9.02.2016 г. по гр.д. № 348/2014 г. на Окръжен съд-Благоевград за връщането й. С молба от 19.02.2015 г. А. Т. М. и Е. Б. М. са поискали да се поправи допусната във въззивното решение № 3219/24.07.2014 г. по гр.д. № 348/2014 г. на Окръжен съд-Благоевград очевидна фактическа грешка, изразяваща се в присъждане на разноски на всички ответници по отхвърления насрещен иск, докато в действителност разноските са направени само от тях двамата. Следователно производството касае поправка на очевидна фактическа грешка в определението, с което съдът се произнася по разноските, поради което и атакуваният в настоящото производство акт – решение № 5664 от 7.12.2015 г., постановено по гр.д. № 348 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Благоевград – има характер на определение и подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2, във връзка с чл.247, ал.4 ГПК, поради което и подадената жалба, наименована „касационна“ има характер на частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да отхвърли искането по чл.247 ГПК, окръжният съд е отбелязал, че в мотивите на решението от 24.07.2014 г. е прието, че Надежда П. дължи на всички въззиваеми направените по делото разноски, възлизащи съобразно доказателствата и списъка по чл.80 ГПК на 1230 лв., а в диспозитива въззиваемите са посочени поименно, поради което липсва несъответствие с действително формираната воля на съда и нейното външно проявление, което да се преодолее по реда на чл.247 ГПК, а доколкото е налице порок в съдебния акт, той следва да се преодолее по друг ред. Атакуваното определение, наименовано „решение“ е неправилно. Очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне при условията на чл.247 ГПК, съставлява всяко несъответствие между формираната воля на съда и обективираната такава в съдебния акт. В случая в мотивите на въззивното решение е обективирана волята на съда да присъди разноски на въззиваемите съобразно представените платежни документи и списък по чл.80 ГПК. Посочените документи установяват, че разноските за въззивното и касационното производство са направени само А. и Е. М.. В диспозитива обаче разноски са присъдени на А. Т. М., Е. Б. М., Г. Т. М. и К. Г. М.. Следователно налице е несъответствие между обективираната и формираната воля на съда, което подлежи на отстраняване на основание чл.247 ГПК. Възможността несъответствието да се преодолее и по друг ред /например чл.248 ГПК/ е изцяло неотносима при преценка основателността на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение