Решение № 543 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9512/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Евроконтакт – строй“ ООД, чрез адв. П. Манчева като процесуален представител, против решение № 654 от 01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 524/2024 г. по описа на Административен съд – Монтана. Касаторът излага доводи за недопустимост на решението и за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за обезсилването му и за прекратяване на делото, а в условията на евентуалност - за отмяната му и отхвърляне на оспорването или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът - главният архитект на Община Видин не взема становище по касационната жалба. Ответникът – Висшият съдебен съвет (ВСС), чрез пълномощника си Д. Ненов – директор на дирекция „Правна“ в администрацията на ВСС, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено разрешение за строеж (РС) № 85/24.10.2024 г., издадено от главния архитект на Община Видин в полза на възложителя “Евроконтакт строй“ ООД, за строеж: “Преустройство и смяна на предназначение на трети етаж в административна, делова сграда, в жилищни апартаменти, СОС с идентификатор 10971.502.572.1.5 по КККР на гр. Видин“, находящ се в УПИ I- 959, кв.266а, ЦГЧ по плана на гр. Видин, с посочен административен адрес. За да постанови този резултат, съдът приема оспорването за допустимо, а по същество – за основателно. Посочва, че е сезиран с жалба, подадена от заинтересовано лице в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ, като е приложима разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, изискваща решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, каквито в случая липсват. Същевременно съдът приема за приложим чл. 38, ал. 5 ЗУТ, но по делото макар да е установено, че не се отнемат общи части и помещения в сградата, не се доказва да са спазени условията на чл. 185, ал. 1, т. 2-4 и кумулативното изискване да не се допуска наднормено шумово или друго замърсяване. Излага съображения, че оспореното строително разрешение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ, в предвидената писмена форма и със съдържанието по чл. 148, ал. 9 ЗУТ, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие на материалния закон. Посочва, че с изграждането на 11 апартамента на третия етаж от сградата, същата става със смесено предназначение. Като се позовава на заключенията на основната и допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза приема, че в случая значително се увеличава товара върху съществуващата строителна конструкция, което изисква обследване по реда на чл. 176а ЗУТ на сградата съгласно чл. 5 от Наредба № РД-02-20-2 от 27.01 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, съответно налага изготвянето на инвестиционен проект по част „Строителни конструкции“, какъвто липсва, а не само конструктивно становище. Излага съображения, че единствено при наличие на проект по тази част може да бъде установено действителното състояние и дали преустройството ще има негативни последици за носимоспособността и здравината на сградата, доколкото предвиденото ново натоварване е очевидно по-значително от съществуващото. Съдът приема още, че не са спазени и техническите изисквания при проектиране на новите водопроводни и канализационни инсталации, въведени с Наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Приема за недоказано, че сградното водопроводно отклонение е достатъчно да осигури нормално водно количество за цялата сграда. Посочва, че не е спазен и чл. 38, ал. 9 ЗУТ, както и че административният акт е издаден в нарушение на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, тъй като строителни дейности са извършени значително преди датата на постановяването му – 24.10.2024 г. По тези съображения е обоснован извод за материална незаконосъобразност на оспореното строително разрешение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че жалбата срещу разрешението за строеж е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт от заинтересовано лице по смисъла на чл. 185, ал. 2, т. 4 ЗУТ, на което актът не е съобщен. Доводите в касационната жалба на „Евроконтакт – строй“ ООД, поддържани и в първоинстационното производство, че за жалбоподателя ВСС не е налице правен интерес от оспорването, тъй като същият не е сред кръга на лицата, посочени в чл. 149, ал. 2 ЗУТ, са неоснователни. Разрешението за строеж се отнася до обект в хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, при което фактът дали са налице кумулативните изисквания на изр. първо на цитираната норма или следва да се спазят условията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ, т. е. да е необходимо решение на собствениците, взето по установения ред и изрично писмено съгласие на непосредствените съседи на обекта (какъвто непосредствен съсед е оспорващият пред първата инстанция като собственик на втория етаж на сградата), е въпрос и по съществото на спора. В този смисъл едва след изясняване на делото от фактическа страна, следва да се извърши преценка дали този субект е заинтересовано лице съгласно чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ. В случая от събраните по делото доказателства първоинстанционният съд установява, че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 5, изр. 2 ЗУТ, поради което настоящият ответник и оспорващ в първоинстанционното производство ВСС е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 38, ал. 5 ЗУТ. По делото е установено, че предмет на строителното разрешение е целият трети етаж на административно-делова сграда, представляващ СОС, като от него е предвидено изграждането на 11 жилища. В резултат на това преустройство са променя предназначението на самата сграда, което става смесено. Видно от основното и допълнително заключение на приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза с новопредвидените 11 обекта в рамките на третия етаж значително се увеличава товара върху съществуващата строителна конструкция, което се основава на подробно извършени от експерта - инж. конструктор изчисления, наред с проверката на одобрения инвестиционен проект. Действително в ЗУТ липсва легална дефиниция на понятието „съществено засягане на общи части на сграда“, като тази преценка се извършва във всеки конкретен случай. Отделните конструктивни елементи на сградата са общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността. Съгласно цитираната разпоредба при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. С предвидените в одобрените проекти СМР за изграждане на жилища от банков офис – нови зидове от 12 и 25 см, както и натоварвания на подовата плоча несъмнено се засягат конструктивни елементи на сградата, което безспорно е от значение относно преценката за неблагоприятно отразяване върху носимоспособността и устойчивостта на конструкцията на същата, като в тази насока са констатациите на вещото лице – конструктор по приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. По делото е установено, че с инвестиционния проект по част „ВиК“ водопроводната инсталация, която също е обща част, не е оразмерена за цялата сграда, а само за преустройваните жилища. Тази констатация не се променя от направената корекция в главната хоризонтална канализационна мрежа по време на строителството, отразена в заповедната книга на строежа от 12.11.2024 г., тъй като е извършена след издаване на строителното разрешение и одобряване на инвестиционните проекти. При тези данни е правилен изводът на съда, че констатираното засягане на общите части на сградата е съществено, което в случая е до степен на промяна и на предназначението на сградата от административно-делова в смесено поради съвместяването на нежилищни и жилищни обекти. В тази връзка за ВСС е налице правен интерес от оспорване на разрешителния акт по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1, т. 3 и чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Ето защо, като се произнася по съществото на спора, Административен съд - Монтана постановява допустим съдебен акт. Обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано. При извършената проверка и с оглед наведените касационни основания настоящият състав не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Преценката по отношение на приетите по делото експертни заключения е в съответствие с чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съдът кредитира заключенията в относимите им части, имащи значение за установяване на правно-релевантните факти, необходими за разрешаването на делото. Съображенията на съда са представени достатъчно пълно и ясно, позволяващи касационния контрол върху правилността на решението. Съдебният акт отговаря на изискванията по чл. 172а, ал. 2 АПК. Основният спорен въпрос по делото, касаещ законосъобразността на оспореното разрешение за строеж, е свързан с приложимост на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, съгласно която самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. В случай, че не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, т. е. необходимо е решение на общото събрание на собствениците и изрично писмено съгласие на непосредствените съседи. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че за преустройство и промяна на предназначението на нежилищен обект по облекчения режим следва да са налице в условията на кумулативност и двете, предвидени в чл. 38, ал. 5 ЗУТ изисквания. Както беше посочено по-горе, в случая не е изпълнено изискването на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ, поради което липсата на съгласие от страна на ответника ВСС като собственик на нежилищни обекти в сградата и непосредствен съсед е достатъчно основание за отмяна на строителното разрешение. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че по делото не е установено по несъмнен начин, че с преустройството и промяна на предназначението не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Тези факти не са установени нито с приложената административна преписка, нито със заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи. В тежест на административния орган и лицето, за което административният акт е благоприятен е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му – чл. 170, ал. 1 АПК, като доказателствената тежест е указана на страните с постановеното определение от 23.12.2024 г. Твърдението на касатора, че с промяна на предназначението на обекта не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване, не е подкрепено с доказателства, такива не се съдържат и в административната преписка. Не са посочени и изследвани нивата на шум и друго замърсявате спрямо допустимите стойности, нито такива данни се съдържат в останалите части на инвестиционния проект. В заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и обяснението на вещото лице – архитект само се констатира, че в случая не се допуска и не се предвижда наднормено шумово или друго замърсяване, като изрично се сочи, че в одобрените инвестиционни проекти не са предвидени изолационни материали. Следователно, в административното производство не е установено, че шумовото замърсяване е съобразено с нормите на Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, за да се избегне наднорменото шумово замърсяване и да не се пречи на работещите на втория етаж на сградата, предоставен за нуждите на Административен съд – Видин, т. е. в документацията към проекта и разрешението за строеж не се обосновава липсата и на второто изискване за недопускане на наднормено шумово и друго замърсяване. Не може да се приеме, че преустройството на третия етаж на административната сграда в жилищни апартаменти автоматично изключва наднорменото шумово и друго замърсяване. От съществено значение в случая е именно големия брой на предвидените жилища, което на още по-голямо основание изисква преценка за степента на замърсяване и дали съответства на нормативно заложените изисквания предвид безспорно установената промяна на предназначението на сградата. Това е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж и одобрените проекти, които също са предмет на съдебния контрол за законосъобразност с оглед изричната норма на чл. 148, ал. 8 ЗУТ - одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. От това следва, че преценката за законосъобразност на издадено разрешение за строеж включва и всички части на одобрения инвестиционен проект. По делото категорично е установено, че при издаване на оспорения акт не е изпълнено изискването за обследване на целия строеж по реда на чл. 176в ЗУТ във вр. с чл. 148, т. 13 ЗУТ. Съгласно последната разпоредба разрешение за строеж за извършване на строителни и монтажни работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновяване, преустройства, реставрация и адаптация, както и пристрояване и надстрояване на заварени сгради, при които се засяга конструкцията на строежа, се издава след извършено обследване по реда на чл. 176в. В случая се касае за издаване на РС за преустройство на етаж от административна сграда в жилища, с което несъмнено се засяга конструкцията й, поради което е необходимо извършването на обследване по реда на чл. 176в ЗУТ. Правилно е преценено от първоинстанционния съд, че неизвършването му по установения ред и неспазването на разпоредбата на чл. 5 от Наредба № РД-02-20-2 от 27.01 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони представлява нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на разрешението за строеж. Противно на доводите в касационната жалба цитираната норма е приложима именно при извършване на СМР, свързани с промяна в конструкцията, която в случая е предвидена предвид изграждането на 11 нови апартамента. Приложеното с административната преписка конструктивно обследване и становище не отговаря на изискванията на приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от посочената наредба за минимална информация, която се събира при обследване на строежа, необходима за оценка на сеизмичната му осигуреност. Затова правилно съдът, основавайки се на констатациите на вещото лице – конструктор и извършените от него изчисления приема, че само при изготвяне на инвестиционен проект по част „Строителни конструкции“, което не е направено, може да се установи действителното състояние и дали преустройството ще има негативни последици за носимоспособността и здравината на сградата. Настоящият състав споделя мотивите на съда за неспазване на техническите изисквания при проектиране на новите водопроводни и канализационни инсталации, въведени с Наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях. При тези данни законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че в случая не са изпълнени условията на чл. 185, ал. 2, тъй като липсва необходимото решение на общото събрание на собствениците и съгласие на непосредствените съседи преди издаването на разрешението за строеж. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът не обсъжда и превратно възприема фактите по делото относно приложението на чл. 185, ал. 1 ЗУТ, доколкото нормата на ал. 2 от същата разпоредба изрично посочва определени хипотези, но извън тези по ал. 1. Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 1-7 ЗУТ, не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: не се променя предназначението им; не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици; се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради; преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6. В настоящия случай с преустройството се засягат съществено конструктивни елементи и основни части на сградата, поради което се изисква решение на собствениците и съгласие на непосредствените съседи преди издаването на разрешението за строеж по аргумент от чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая е нарушен чл. 38, ал. 9 ЗУТ. Правилно е прието, че от събраните по делото доказателства не е установено, че за предвидените жилища реално са отредени определени или определяеми 11 паркоместа, които са необходими за изпълнение на условието в цитираната норма. Липсват данни, че преустройваният СОС е разполагал реално с толкова гаражи и/или места за паркиране в поземления имот, които се изискват за предвидените жилищни обекти, за да се направи извод, че е спазена разпоредбата на чл. 38, ал. 9 ЗУТ. Доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. С оглед изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, следва да се осъди Община Видин да заплати на ВСС сума в размер на 102 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,