Определение № 2289 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 407, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Община Созопол чрез процесуален представител адв. И. Репуц срещу разпореждане № 11168 от 15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1043 по описа за 2024 година на Административен съд - Бургас. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради което е заявено искане за неговата отмяна и издаване на изпълнителен лист в полза на община Созопол. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията в случаите, изрично посочени в закона. Съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молба за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1, пр. второ от ГПК вр. чл. 144 от АПК, от надлежна страна и е срещу подлежащо на обжалване разпореждане, за което в закона е предвидена изрична обжалваемост – чл. 407, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Разгледана по същество частната жаба е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 405, ал. 1 ГПК и е образувано по молба, подадена от пълномощник на Община Созопол адв. И. Репуц, с искане на основание чл. 404, т. 1 от ГПК, да бъде издаден изпълнителен лист в полза на Община Созопол срещу Държавен фонд „Земеделие“, за сумата от 7 425 (седем хиляди четиристотин двадесет и пет) лева с ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по Договор № 02/07/2/0/00730 от 13.06.2018 г за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за 2014-2020 г„ подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Искането се основава на Решение № 9919/16.10.2025г., по адм. дело № 6370/2025г. на ВАС, Четвърто отделение, с което е частично отменено Решение № 2918 от 28.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1043/2024 г. по описа на Административен съд — Бургас и е отменено решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/3839 от 14.08.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на определена финансова корекция в размер на 25 % - 7 425 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по Договор №02/07/2/0/00730 от 13.06.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за 2014-2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Първоинстанционният съд е приел, че молбата за издаване на изпълнителен лист е неоснователна поради липса на годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК. В мотивите си съдът е посочил, че представеното Решение № 9919/16.10.2025г., по адм. дело № 6370/2025г. на ВАС, Четвърто отделение има отменителен характер, тъй като с него се отменя административен акт – решение за налагане на финансова корекция. В диспозитива на съдебния акт не се съдържа осъдително произнасяне срещу Държавен фонд „Земеделие“, нито е постановено задължение за заплащане на конкретна парична сума в полза на Община Созопол. Съдът е приел, че отмяната на административен акт не създава сама по себе си подлежащо на принудително изпълнение вземане, когато липсва изричен осъдителен диспозитив. Поради това, при липса на установено и индивидуализирано изискуемо вземане, съдът е приел, че не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист и е отхвърлил искането като неоснователно. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се остави в сила. Касационната инстанция намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че представеното решение на Върховния административен съд представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК. Действително законът не изисква използването на определена словесна формула, за да е налице осъдителен диспозитив, но е необходимо съдебният акт да съдържа ясно и недвусмислено установено подлежащо на изпълнение вземане. В случая диспозитивът на решението има изцяло отменителен характер – с него се отменя административен акт за налагане на финансова корекция. В него не се съдържа произнасяне, с което Държавен фонд „Земеделие“ да бъде задължен да заплати конкретна сума на Община Созопол. Липсва установяване на изискуемо парично задължение, което да подлежи на принудително изпълнение. Неоснователно е и позоваването на възможността мотивите да служат за тълкуване на диспозитива. Подобно тълкуване е допустимо само при неяснота в диспозитива. В случая такъв порок не е налице – съдебният акт ясно и еднозначно постановява отмяна на административния акт. Чрез тълкуване на мотивите не може да се придаде осъдителен ефект на акт, който по своя характер е отменителен. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, предвиждаща обратно действие на отмяната, урежда правните последици в административноправната сфера, но не трансформира отменителното решение в годно изпълнително основание. Отпадането на правното основание за извършено прихващане или удържане може да обуслови възникване на материалноправно задължение за връщане на сумата, но съществуването на такова задължение следва да бъде установено по надлежния ред. Производството по чл. 405–409 ГПК е строго формално и не допуска установяване на вземания, които не произтичат пряко и изрично от диспозитива на съдебния акт. Същото се отнася и до позоваването на чл. 301 АПК и правилата за неоснователно обогатяване. Тези норми могат да обосноват материалноправна претенция за връщане на сумата, но не заместват необходимостта от наличие на съдебен акт с осъдително съдържание, който да послужи като изпълнително основание. Изпълнителният лист може да бъде издаден само въз основа на актовете, изрично посочени в чл. 404 ГПК, като сред тях не попадат отменителните решения, когато не съдържат изрично установено задължение за плащане. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва установено и индивидуализирано изискуемо вземане, което да подлежи на принудително изпълнение, поради което молбата за издаване на изпълнителен лист е неоснователна. Настоящата инстанция споделя изцяло тези правни изводи и приема, че обжалваното разпореждане е постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. чл. 236 от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,