Определение № 65 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4906/2017 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Гр.д.№ 4906 от 2017 г. е било образувано по касационна жалба на К. Т. К. срещу решение № 1267 от 20.07.2017 г. по в.гр.д.№ 1488 от 2016 г. на Варненския окръжен съд. С решение № 140 от 22.01.2019 г. настоящият състав на ВКС е отменил решението на Варненския окръжен съд и е дал ход на делото по същество пред ВКС. С решение № 80 от 15.01.2021 г. ВКС е постановил решение по съществото на спора- за отхвърляне на предявения от К. Т. К. срещу Д. Х. П., Л. В. П., М. И. Ф., И. Е. Ф., Д. К. Н., М. И. Н., М. И. В., А. В. В., Н. Х. М., П. С. М., С. К. С., С. П. С., И. И. Г., Г. Д. М., Й. Р. Р., Р. Н. Р., С. Р. Р., М. А. К., В. К. К., Ж. Г. Ж., Т. С. Ж., „Викс инвест“ ООД и Р. Б. В. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ ..., кв.... по плана на ... м.р. на [населено място], съгласно невлязъл в сила ПУП, одобрен със заповед № Г-29 от 16.02.2004 г. на зам.кмета на Община Варна. С молба вх.№ 1276 от 15.02.2021 г. пълномощникът на ответника С. Р. Р. е поискал да бъде допълнено решението чрез присъждане на Р. на направените от него разноски по делото пред ВКС. В писмен отговор от 06.04.2021 г. пълномощникът на ответника по молбата К. Т. К. оспорва същата. Твърди, че молбата на С. Р. за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като Р. не е взел отношение по касационната жалба на К., негов процесуален представител не се е явил в последното проведено по делото съдебно заседание, не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил списък на разноските. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице /ответник по иска/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК /решението на ВКС е постановено на 15.01.2021 г., а молбата е подадена на 15.02.2021 г./. По същество, молбата е основателна и следва да се уважи поради следното: Видно от мотивите и диспозитива на решението от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 4906 от 2017 г., настоящият състав на ВКС въобще не се е произнесъл по направените от С. Р. разноски по делото пред ВКС. Присъждането на разноските е било поискано своевременно от пълномощника на С. Р.- адв.М. Г. в последното проведено по делото съдебно заседание на 23.09.2020 г. В това съдебно заседание адв.Г. е представила и списък на разноските. Поради това решението на ВКС следва да бъде допълнено, чрез присъждане на разноските в посочения в списъка размер от 920 лв. /800 лв. адвокатско възнаграждение и 120 лв. за възнаграждение на вещи лица от съдебно-техническата експертиза/. Неоснователно е възражението на ответника по молбата, че разноски на С. Р. не се дължат, тъй като искане за присъждането им не е било направено своевременно- най-късно до приключване на последното проведено по делото съдебно заседание пред ВКС. Видно от протокола от съдебно заседание от 23.09.2020 г., в това заседание е присъствал пълномощник на С. Р. /адв.М. Г./, който е направил искане за присъждане на разноски и е представил списък на разноските. По направеното от пълномощника на К. К. в съдебното заседание от 23.09.2020 г. възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че предвид цената на иска и с оглед немалката фактическата и правна сложност на делото, уговореното и заплатено от С. Р. на адвоката му възнаграждение от 800 лв. не е прекомерно и не следва да се намалява. Воден от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо отделение