Определение № 60307 от 02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 883/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. Л., действащ чрез законния си представител С. Б. В., срещу определение № 81 от 13.05.2020г. по т.д. № 1502/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на постановеното по делото определение № 573 от 11.12.2019г. в частта за разноските Частният жалбоподател поддържа, че в представения от него отговор на подадената от насрещната страна касационна жалба са описани и представени като приложения заверени копия на договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл.80 ГПК и са представени договор за правна защита и съдействие, ведно с платежно нареждане и удостоверение за регистрация по ДДС, както и е направено искане за присъждане на направените по делото разноски. Сочи, че при справка по делото е установил, че тези приложения липсват. Излага съображения, че е незаконосъобразно при изгубване на приложени съдебни книжа страната да търпи вреди от действията или бездействията на служители на администрацията. С частната жалба отново представя посочените документи и прави искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че страната, поискала изменение на определението в частта за разноските, не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което искането за промяна на вече формирания извод на съда се е явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Определението е правилно. Към постъпилия по делото отговор на касационната жалба, подадена от ЗД „БУЛ ИНС” АД, не е приложен списък на разноските по чл.80 ГПК, въпреки че такъв е описан като приложение. В отговор на служебно изисканата от настоящия състав информация от деловодството на Софийски апелативен съд, където е постъпил отговорът на молителя, е изпратено писмо, в което е посочено, че след извършена проверка в Автоматизираната система за управление на делата /АСУД/ и докладна от завеждащ служба „Регистратура” на САС е установено, че по делото е постъпил с експресна поща отговор на касационна жалба от А. Д. Л.; във входящия дневник, в „Описание” е описано, че е постъпил един документ – отговор на касационна жалба, в 2 екземпляра и документът е сканиран и прикачен в електронната папка на делото, като към отговора не е имало приложения. При така установените факти настоящият състав намира за правилен извода на състава на ВКС за недопустимост на направеното искане за изменение на определението в частта за разноските поради липса на представен списък по чл.80 ГПК. Твърдението на частния жалбоподател, че такъв е бил представен, но е изгубен, не съответства на установените при извършената служебна проверка факти – че към постъпилия по пощата отговор на касационната жалба не е имало приложения. Представените с частната жалба доказателства, в това число списък на разноски по чл.80 ГПК, не следва да се вземат предвид, тъй като са постъпили след изтичане на срока за представянето им, при липса на доказателства такива да са били представени своевременно, но да са били изгубени. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,