Определение № 2597 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 406/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Ответникът по касация „Навона МД“ ЕООД иска допълване в частта по разноските на определение № 1558/08.06.2023 г., с което настоящият състав не допусна касационното обжалване на въззивното решение. Касаторът Б. К. Н. възразява, че ответникът не е представил своевременно списък на разноските, а молбата е недопустима (чл. 80, изр. 2 ГПК), евентуално – че адвокатското възнаграждение е прекомерно (чл. 78, ал. 5 ГПК). Настоящият състав като констатира спазения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК (молбата е от 23.06.2023 г.); надлежната процесуална легитимация (с определението по чл. 288 ГПК приключва делото и няма диспозитив по чл. 78, ал. 3 ГПК); 3) има мотиви за основателност на претенцията по чл. 78, ал. 3 ГПК (непълнота, поправянето на която не изисква списък – т. 8 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС), намира молбата за допустима. Тя е изцяло основателна. Разноските от ответника, ответник и по касация, пред настоящата инстанция, се изразяват в уговореното и платено адвокатско възнаграждение за отговора на касационната жалба. Възлиза на сумата 1 000 лв. Чл. 78, ал. 5 ГПК не допуска то да бъде намалено от съда под размера по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (приложима последна редакция).