Определение № 393 от 06.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2018 г.

Производството по делото е образувано по молбата на К. Г. С. от [населено място], област К., за отмяна на определението на Софийския апелативен съд от 31.V.2017г. по ч.гр.д. № 2598/2017г., с което е потвърдено разпореждането на СГС от 19.ІІІ.2011г. по гр.д. № 3500/2003г. за издаване на изпълнителен лист срещу молителя въз основа на влязло в сила решение, с което е присъдена държавна такса 4000лв. С определение № 119/18.ІV.2018г. ВКС спря производството по делото до постановяването на решение по ТД № 5/2015г. на ОСГТК. Тълкувателно решение по тълкувателното дело е постановено на 12.VІІ.2018г., поради което производството следва да бъде възобновено. При извършената по реда на чл.307 ал.1 ГПК преценка ВКС съобрази следното: С влязло в сила на 18.І.2010г. /поради недопускане на касационно обжалване/ решение на СГС по гр.д. № 3500/2003г. са отхвърлени предявените от К. С. солидарно срещу С.”, П. и С. искове за присъждане на 100000лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, неуточнени по пера, на основание чл.1 вр. с чл.4 ЗОДВГ и С. е осъден да заплати на СГС 4000лв. държавна такса. С разпореждане от 19.ІІІ.2011г. за присъдената сума е издаден изпълнителен лист. С определение от 31.V.2017г. по ч.гр.д. № 2598/2017г. САС по частна жалба на С. е потвърдил разпореждането от 19.ІІІ.2011г. Молбата за отмяна е обоснована със следните обстоятелства: изпълнителният лист бил изпратен в НАП през 2011г. и едва през 2015г. било заведено изпълнително дело срещу С., който през този период не бил получавал никакви съобщения; през април 2016г. С. лично установил в ТД на НАП София образуването на изп. дело; с искова молба срещу НАП от 26.ІV.2016г. оспорил пред СГС дължимите суми; през май 2016г. поискал да плати в ТД сумата, но го изпратили при публичен изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради давност, който отказал да стори това и му било връчено съобщение за доброволно изпълнение; на 14.V.2016г. доброволно погасил сумата; СГС прекратил производството по предявения срещу НАП иск, каквото направил и САС с определение от 07.ХІ.2016г., а ВКС с определение от 27.І.2017г. по ч.гр.д. № 225/2017г. обезсилил определенията и разпоредил изпращането на исковата молба за администриране по реда на чл.266 ДОПК, като до сега нямало информация от НАП за изпращане на преписката за разглеждане от компетентния съд. Изхождайки от определението на ВКС следвало да се допусне, че частната жалба на С. срещу разпореждането за издаване на изп. лист не била от компетенциите на гражданския съд, а на административния съд. При тези нови обстоятелства и на основание новите писмени доказателства /за тях/, които не били известни на молителя при решаването на частното дело, били налице основанията по чл.303 ал.1 т.1, 2, 4, 5 и 6 ГПК за обезсилване на определението. Ответниците по молбата за отмяна не са заявили становище по реда на чл.306 ал.3 ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна, която с оглед изложените в нея обстоятелства се претендира на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК /не са релевирани твърдения и за факти, включени в основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.2, 4, 5 и 6 ГПК/, следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. На молителя следва да се укаже да посочи кога са му станали известни твърдяните нови обстоятелства и кога и при какви обстоятелства се е снабдил с доказателствата за тях. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,