Определение № 1227 от 13.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 89/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Кемира“ ООД /н./, представлявано от адв. С. С., срещу протоколно определение от 05.05.2023г. по т.д. № 26/2021г. на САС, ТО, 3 състав, с което е заличено от списъка на призованите лица дружеството чрез управителя му. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение прегражда възможността му да участва в производството чрез управителя и да защитава самостоятелно правата си по делото, без да съобразява процесуалното си поведение с това на синдика. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че като участник в производството дружеството следва да се представлява само от синдика. Позовава се на практиката на ВКС, според която настоящото производство ex lege се трансформира в такова по чл.694 ТЗ, по което „Кемира“ ООД /н./ има право да участва чрез управителя си, респ. да се представлява от упълномощен от него адвокат. Сочи, че в този смисъл е и разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, според която в производствата по чл.694 ТЗ, каквото вече се явява настоящото, длъжникът, съответно неговите органи, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Поддържа, че безспорно е налице правнозащитим и самостоятелен интерес на дружеството чрез управителя му да установи по делото със сила на пресъдено нещо несъществуването на процесните вземания. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, представляван от адв. П. И., прави възражение за недопустимост на частната жалба. Поддържа, че обжалваното определение практически е отменено от постановилия го съд, който е постановил призоваване на жалбоподателя „Кемира“ ООД /н./ чрез упълномощен от управителя на дружеството представител и същият е взел участие в проведеното на 27.10.2023г. съдебно заседание в качеството си на пълномощник на управителя, а не на синдика, както и са били разгледани направените от този представител искания за прекратяване на делото и за събиране на доказателства. Третото лице-помагач „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, представлявано от адв. Е. Е., оспорва частната жалба. Излага съображения за нередовност на същата, доколкото е именована от самия жалбоподател като частна касационна жалба, но не е предложено изложение на основанията за допускане на касационен контрол. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Прави възражение, че ако частната жалба бъде приета за подлежаща на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, се явява недопустима, тъй като обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. В тази връзка сочи, че дружеството – жалбоподател продължава да се представлява в производството, но от назначения му синдик, а не от управителя, респ. правото му на участие в производството не е преградено. Излага и съображения за правилност на обжалваното определение. Постъпил е отговор и от „Хеджинвестмънт България“ АД, който поддържа, че частната жалба е допустима и основателна. Излага съображения, че обжалваното определение прегражда възможността на частния жалбоподател „Кемира“ ООД /н./ да защитава адекватно и самостоятелно правата си по делото и е постановено при неотчитане на факта, че производството по делото ex lege се е трансформирало в такова по чл.694 ТЗ и по него частният жалбоподател следва да се представлява от управителя. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните, намира следното: Частната жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което е недопустима. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че предвид откритото производство по несъстоятелност на „Кемира“ ООД на основание чл.658, ал.1, т.7 ТЗ дружеството следва да бъде представлявано от синдика, а не от управителя, като е изтъкнал и допълнителен аргумент – че с решение № 261288 от 03.09.2021г. дружеството е обявено в несъстоятелност и съобразно чл.711, ал.1, т.3 ТЗ правомощията на органите на длъжника са прекратени. Поради това въззивният съд е постановил да бъде заличено от списъка на призованите лица „Кемира“ ООД /н./ чрез управителя. Настоящият състав намира, че обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1 ГПК, тъй като нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. С определението не е прекратено производството по отношение на дружеството – частен жалбоподател, нито по някакъв начин е преградено участието му в производството. Определението има характера на такова по хода на делото, тъй като с него въззивният съд единствено е дал указания относно начина, по който „Кемира” ООД /н./ следва да бъде представлявано в производството. Евентуалната неправилност на това определение би опорочила постановеното по делото въззивно решение поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което защитата на страната следва да се реализира чрез обжалване на решението. От друга страна обжалваното определение може да бъде отменено от постановилия го съд е с оглед на това, макар да липсва изрично произнасяне на въззивния съд в този смисъл, дружеството е било призовано за проведеното на 27.10.2023г.. открито съдебно заседание чрез адв. С. С., упълномощен да представлява „Кемира“ ООД от упълномощеното от управителя му А. Б. Адвокатско дружество „К. и партньори“, и в това заседание е било представлявано от същия пълномощник. Поради това настоящият състав намира, че подадената частна жалба, по която е образувано настоящото производство, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,