Решение № 14899 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2017 г.

Решение № 14899 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Ф. Р. Е. от с. К., О. В. срещу Решение № 758 от 10.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2469 от 2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт / РА/ № Р-16001315010591-091-001/08.07.2016 г. на ТД на НАП-П., в частта, потвърдена с Решение № 666/27.09.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички ангажирани доказателства и релевирани възражения, в резултат на което е достигнал до необосновани и материално незаконосъобразни изводи. Сочи, че не са съобразени представените по делото договори и събраните гласни доказателства, с оглед на което дарените суми неправилно не са включени в приходните части на съставените парични потоци. По същество претендира отмяна на атакуваният съдебен акт и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - П., с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт / РА/ № Р-16001315010591-091-001/08.07.2016 г. на ТД на НАП-П., в частта, потвърдена с Решение № 666/27.09.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., с която за Ф. Р. Е. е определен допълнително дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 11 740.12 лв., за 2010 г. - 5 991 лв., за 2011 г. - 1329 лв., за 2012 г. - 3 869 лв. и за 2013 г. - 1254 лв., ведно със следващите се лихви за забава и ЗОВ на самоосигуряващо се лице за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г., за 2012 и 2013 г., ведно със следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за неоснователност на релевираното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. То е обосновано с констатацията, че през процесните данъчни периоди ревизираната е захранвала в брой касата на управляваното от нея "Айрмед" ЕООД със следните суми: през 2009 г. - 116 631,20 лв.; 2010 г. - 64 400 лв.; 2011 г. - 24 810 лв. и 2013 г. - 16 000 лв. След съпоставка на така посочените суми с приходите на лицето на годишна база органите по приходите са установили недостиг на разходваните над получените средства и са приели, че той формира данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК. В съставения паричен поток за 2009 г. те са отразили нулево начално салдо, след като са приели, че не е установена възможността на бащата и на съпруга на ревизираната да й предоставят сочената сума от 190 000 лв. Анализирайки представените договори за дарение те са счели, че същите са съставени за целите на ревизионното производство, с оглед на което не са включили посочените в тях суми в приходните части на съответните парични потоци. В резултат на това те са установили, че превишението на разходите над приходите за 2009 г. е в размер на 117 401,20 лв.; за 2010 г. - 59 910,00 лв.; за 2011 г. - 17 920,00 лв.; за 2012 г. - 44 888,00 лв. и за 2013 г. - 17 240,00 лв. При тези параметри и след приспадане на дължимите осигурителни вноски органите по приходите са определили годишни данъчни основи за задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, въз основа на които са установили допълнително дължимия данък и следващите се лихви за забава. В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани съпругът, бащата и свекърът на ревизираната, които са потвърдили предоставянето на посочените в договорите за дарение суми. След съпоставка на изложеното от тях с останалите събрани доказателства, първоинстанционният съд не е кредитирал показанията им поради неустановеността на разполагаемостта им със сочените парични суми. Той е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Счел е, че в съставените парични потоци на годишна база законосъобразно не са включени сочените от ревизираната приходи от получени дарения, с оглед на което правилно са определени размерите на превишенията на разходваните над получените средства. Съобразно така определените суми, съдът е достигнал до извод за точно определяне на данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК и на допълнително установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за процесните периоди. Същият краен правен извод той е формирал и спрямо допълнително определените на основание чл. 124а ДОПК ЗОВ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните доказателства и релевираните от ревизираното лице възражения, в резултат на което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Противно на твърденията в жалбата, при установените превишения на разходваните над получените от лицето на годишна база средства обосновано решаващият състав е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Неговата приложимост придава материална доказателствена сила на констатациите в ревизионния акт до доказване на противното, като разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК възлага опровергаването им в тежест на ревизирания. Както в хода на ревизионното, така и на съдебното производство обаче, Ф. Е. не е представила доказателства, които да разколебаят констатацията, че за процесните данъчни периоди получените от нея средства не покриват разходваните. Обосновано в тази връзка първоинстанционният съд не е кредитирал представените договори за дарение и показанията на разпитаните свидетели, преценявайки ги съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. При липсата на доказателства, че бащата, съпругът и свекърът на ревизираната са разполагали със сочените суми, правилно решаващият състав не е кредитирал като верни ангажираните частни диспозитивни и свидетелстващи документи досежно твърдяните дарения. Неустановеността на получаването им обуславя и законосъобразността на извода за точно определяне на релевантните превишения на разходваните над получените средства, а от там и на съответните за ревизирания данъчен период данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК. Съобразно същите правилно са определени и размерите на допълнително дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, ведно със следващите се лихви за забава. Като е достигнал до този краен извод и е отхвърлил жалбата в тази й част първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В частта относно допълнително определените ЗОВ, считано от 15.02.2011 г. до 2013 г., в касационната жалба не се съдържат никакви конкретни оплаквания, а осъществената от настоящата инстанция служебна проверка на съответствието на решението с материалния закон в тази му част мотивира извода, че съдебният акт е правилен и следва да се остави в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 2000 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение