Определение № 106 от 07.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2520/2016 г.
ВКСII търговско отделение07.03.2018 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл.389 ГПК на М. Г. Т., Г. А. Т. и К. Г. Т. за допускане на обезпечение на исковете чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изплащане на задължението по договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 33113. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от молителите с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.389 ГПК. Постъпила е молба по чл.389 ГПК от ищците – касатори, М. Г. Т., Г. А. Т. и К. Г. Т., за допускане на обезпечение на исковете чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изплащане на задължението по договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 33113. Молбата по чл.389 ГПК е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл.389, ал.1 ГПК, обезпечение на иска може да се иска най-късно до момента на съдебното дирене във въззивното производство, но не и по време касационен контрол, упражняван от ВКС спрямо въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд