Определение № 298 от 10.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 516/2024 г.

Производството е по чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд Бургас и Районен съд Айтос по НЧХД 239/2024 год. по описа на Айтоския районен съд. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: По тъжба от К. Д. от [населено място], подадена срещу Д. М., с постоянен и настоящ адрес в [населено място], в Районен съд Бургас е било образувано НЧХД № 902/2024 год. за престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК и чл.144, ал.1 от НК - за нанесена обида и за закана с престъпление против личността, обективирани в изпратено чрез приложението /социална мрежа/ съобщение. В изпълнение на дадените от съдията докладчик указания, тъжителят внесъл уточнения по обстоятелствата, свързани с осъществяването на посочените в тъжбата престъпни прояви, включително и относно възприемане на електронните съобщения, получени от него към момент, към който е пребивавал в /държава/, /населено място/. Уточнил също и адресът на извършителя - постоянен и настоящ, и двата в [населено място], обл./област/. Въз основа съдържанието на така внесените уточнения, съдията докладчик приел, че делото не му е подсъдно и прекратил производството по делото. Изложил съображения за приложимост на чл.37, ал. 1, т. 2 от НПК, съгласно който за престъпления извършени в чужбина компетентен е съдът по местоживеене на лицето, ако е български гражданин. Приел е, че с оглед посочените в обстоятелствената част на тъжбата престъпни деяния, описанието на тяхното осъществяване е в електронна среда и с оглед трайната практика на ВКС, в тези случаи определящо за подсъдността относно извършените обиди и клевети е мястото на жизнените интереси на пострадалия, в случая – /държава/, където същият пребивавал. Мотивиран от намерената за приложима в този случай норма, а именно на чл.37, ал.1, т 2 от НПК прекратил производството и го изпратил по компетентност на РС Айтос. От своя страна, докладчикът по образуваното в същия съд НЧХД № 239/2024 г., намерил, че делото не му е подсъдно и прекратил производството, повдигайки спор за подсъдност пред ВКС. В Определението, с което производството пред РС Айтос е прекратено не се откриват каквито и да е мотиви за изразеното становище, което е сведено до заявлението на докладчика, че „Съдът като се запозна с изложените обстоятелства по предявената тъжба, намира, че делото не му е подсъдно – в района на РС Айтос не са извършени посочените от тъжителя деяния“. ВКС намира, че делото е подсъдно на РС Айтос, на който и следва да бъде изпратено делото за разглеждане. Безспорно е, че съдът се произнася по въпроса за подсъдността като изхожда от обстоятелствената част на обвинението и съобразно водещия за определяне на компетентния съд критерий, посочен в чл.36 от НПК, а именно местоизвършването на престъплението. С тъжбата, послужила като основание за образуване на наказателното производство, са инкриминирани обида и закана с престъпление против личността, осъществени както е посочено в обстоятелствената част, чрез електронното приложение на фейсбук - платформата месинджър. Когато, както е в случая е повдигнато обвинение за повече от едно престъпление, от значение за определяне на местно компетентния съд е и тежестта на престъпленията, доколкото подсъдността за най-тежкото престъпление формира и общата подсъдност (чл.38 НПК). В случая, по - тежкото престъпление е това по чл.144, ал.1 от НК и същото е осъществено, съгласно описанието в тъжбата по идентичен начин – чрез приложението месинджър и е получено от тъжителя (възприето от него) към момента, когато същият се е намирал в /държава/. Съставът по чл.144, ал. НК изисква заканата да е възприета от адресата й, като престъплението е довършено в момента, когато това е станало. Ето защо, макар и с известно различие от съображенията на съдията докладчик от РС Бургас напълно споделим е изводът му за приложимост на нормата на чл.37, ал. 1, т. 2, пр. първо от НПК. В случая, определящото подсъдността по - тежко престъпно деяние е с местоизвършване в чужбина, а посоченото за негов автор лице е български гражданин. Установеният адрес на последния в [населено място], определя за местно компетентния съд, а именно РС Айтос, където и следва да бъде върнато делото за разглеждане. Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,