Определение № 162 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1373/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на С. И. А. вх. № 19530/13.11.2024 г. за изменение /допълване/ на определение № 2778/28.10.2024 г. по т. д. № 1373/2024 г. в частта за разноските. В молбата е изразено становище, че при постановяване на определението си съдът не е взел предвид формулираното в отговора на касационна жалба искане за присъждане на разноски и представения към него договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащане на възнаграждение в размер на 1 670 лв. Копие от молбата е изпратено на „ЗД „Евро Инс“ АД, което изразява становище за нейната допустимост, но неоснователност. В евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК след постановяване на определение № 2778/28.10.2024 г. по т. д. № 1373/2024 г. и е допустима. Молбата е частично основателна. С подадения отговор на касационна жалба процесуалният представител на ответника по касация С. И. А. е формулирал искане за присъждане на разноски, което е подкрепено с доказателства за сторени такива в размер на 1 670 лв. Тъй като размерът на възнаграждението не е съобразен с правната и фактическа сложност на спора, както и като се има предвид, че производство по чл. 288 ГПК не се е развило, а е било прекратено, то следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500 лв. Настоящият състав съобразява решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. в приложение на чл. 633 ГПК и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС