Определение № 8243 от 29.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7547/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба на „Медицински център д-р Д. П.“ ЕООД, гр. Несебър, представлявано от управителя д-р П. И. и процесуален представител адвокат Сотиров срещу определение №1819 от 25.02.2025г., постановено по адм. дело №240 по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на заповед №256 от 31.01.2025г. на кмета на община Несебър. В частната жалба се поддържа неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи за неправилност като се възразява както срещу липсата на указания към жалбоподателя, така и срещу липсата на конкретност в процесното определение. Иска се - уважаване на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 256 от 2025г. Няма постъпили становища по така подадената частна жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното решение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административни съд е била заповед №256 от 31.1.2025г. на кмета на община Несебър за изземване на имот – частна общинска собственост, представляващ сгради със съответните идентификатори със застроени площи – съответно от 695кв.м,153 кв.м.,269 кв.м., находящи се в УПИ VI-кв.5901 по плана на КК „Слънчев бряг запад“, гр. Несебър, който се владее без правно основание от медицинския център. Като в т.2 е било предвидено изпълнението на заповедта да се извърши на 07.02.2025г. от 9 ч. В жалбата до административния съд е било направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение – чл.166 ал.4 от АПК вр. с чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост. Съдът незабавно е разгледал искането и с процесното определение от 25.02.2025г. е приел, че в искането не са изложени достатъчно конкретни основания за причиняване на значителни вреди или друг вид загуби, както и трудно поправими вреди за които не е и ангажирал доказателства. Както и, че на дружеството, предвид изтеклите срокове на сключените договори, е достатъчно дълъг срок за организиране освобождаването на сградния фонд. Отбелязано е и, че част от сградите не се използват, поради което и предвид собствеността на имотите, следва да се даде превес на обществения интерес. Определението е правилно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, за които се твърди в частната жалба поради недаване на указания от страна на съда по направеното искане. Искането за налагане на мярката – спиране на предварителното изпълнение по смисъла на закона се прави от засегнатата страна и изисква надлежно и подробно обосноваване за евентуално настъпващи или бъдещи вреди, както и тяхната трудно поправимост. Законът изисква изначално излагане на мотиви, тъй като искането е извън общите правила на административния процес и е изцяло преценка на оспорващия съответния административен акт. То се разглежда и обсъжда от съда, така, както е направено към момента на постъпването му и на оспорващия е задължението да го направи така, че същото да бъде разгледано и евентуално допуснато. В случая от страна на дружеството не са изложени достатъчно доводи за необходимост за налагане мярка – спиране на предварителното изпълнение. Правилно е преценено, че обществения интерес налага използване на сградния фонд по предназначение от собственика на имота и съответно получаване на финансови дивиденти от това. Правилна е преценката на първата инстанция – още повече, че подадената жалба за първата инстанция е била подадена на 11.2.2025г., а изпълнението е било насрочено на 7.2.2025г., определението е било от 25.2.2025г. Частната жалба е от 18.03.2025г., а настоящето производство е образувано на 22.7.2025г. и няма никакви данни как се е развило изпълнението на процесната заповед. Определението следва да бъде оставено в сила. По делото е било постановено и решение №3561 от 16.4.2025г. по същото административно дело, което, предвид подадената касационна жалба от дружеството, поради отхвърляне на жалбата срещу заповедта на кмета, ще бъде предмет на касационен контрол от Върховния административен съд, с насрочена дата за разглеждане14.10.2025г. По изложените съображения и на основание чл.235 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение