Определение № 9895 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10179/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Л. Д. Л. от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. Лозанова, срещу определение № 2577 от 30.07.2025г., постановено по адм.д. № 466/2025г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу разрешение за строеж № 66 от 12.08.2024г., издадено от главния архитект на община Свищов, с което на основание чл. 142, ал. 2, чл. 148 и чл. 152 ал. 1 ЗУТ е разрешено на „Новел 22“ ООД със седалище гр. Свищов извършването на строеж: „Външно ел. трасе на кабел 20кV за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия, намиращ се в ПИ идентификатор № 65766.303.258 до СРС № 1 на ВЕЛ „Совата“ в ПИ идентификатор № 65766.612.27 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Свищов и с което е прекратено производството по делото. С определението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното определение като противоречащо на закона, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за просрочие на жалбата, тъй като излага съображения, че оспореното разрешение за строеж никога не й е съобщавано, съответно за нея не е започнал да тече срок за оспорване. Позовава се и на нормата на чл. 140 ал. 1 АПК, като излага мотиви за това, че за нея в случая би следвало да важи удължения двумесечен срок за подаване на жалбата. Посочва и че тъй като община Свищов счита, че ПИ идентификатор № 65766.22.359 /стар идентификатор № 65766.22.2/ е общинска собственост, разрешението за строеж не й е било съобщено,като тя е завела иск за собственост, по който е образувано гр.д. № 748/2024г. по описа на Районен съд /РС/ - гр. Свищов. Твърди и неправилност на извода на съда за липса на годен за оспорване акт, тъй като обектът, за който е издадено разрешението за строеж е въведен в експлоатация. Позовава се на чл. 120 ал. 2 от Конституцията на РБългария. Навежда съображения и за неправилност на определението в частта, с която е осъдена да заплати в поза на община Свищов разноски в размер на 1 500 лева. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на друг състав на АС – гр. Велико Търново. Ответникът главният архитект на община Свищов, чрез процесуалните си представители адв. Янков и адв. Шопов, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Ответникът ДП "Национална компания „Железопътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрк. Гоева,, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът „Новел 22“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Бадев, изразява становище за недопустимост на частната жалба, алтернативно за нейната неоснователност. Претендира разноски. Ответникът кметът на община Свищов, чрез процесуалните си представители адв. Янков и адв. Шопов, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК чрез куриерска служба, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че от събраните в хода на производството доказателства се е установило, че оспореното разрешение за строеж е станало известно на жалбоподателката най – късно на дата 21.05.2025г., тъй като то е било представено по заведеното от нея гр.д. № 748/2024г. пред РС – гр. Свищов. Приел е, че от представен от самата жалбоподателкта протокол по гр.д. № 748/2024г. от 21.05.2025г., разрешението за строеж е било представено като доказателство по това дело, като е било и коментирано от процесуалния й представител адв. Лозанова на тази дата. Поради това е приел, че именно от 21.05.2025г. е започнал да тече 14 дневния срок за оспорването му, който е изтекъл на 04.06.2025г., като подадената на 09.06.2025г. жалба се явява просрочена. Приел и и друго основание за недопустимост на оспорването, а именно факта, че за процесния строеж е издадено разрешение за ползване № ДК – 07 – ВТ – 53 от 19.05.2025г. на началника на РДНСК – Велико Търново. Приел е, че след въвеждането на строежа в експлоатация, разрешението за строеж загубва правното си значение и има удостоверителен характер, удостоверяващ законността на строителството. Поради това е приел и че липсва годен за съдебно оспорване административен акт.Поради това е приел, че подадената жалба е недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Оспореното в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу разрешението за строеж и е прекратено производството по делото е правилно. Правилен е извода на първоинстаннционния съд за недопустимост на жалбата, като настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на съда от първа инстанция довели до оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на съдебното производство. Правилен е извода, че след въвеждането на строежа в експлоатация насетне, разрешението за строеж е изгубва правното си значение и има единствено удостоверителен характер установяващ законността на извършеното строителство. Т.е. след въвеждане на строежа в експлоатация не е налице вече годен за оспорване административен акт. Правилен е и извода на съда за просрочие на жалбата, тъй като видно от събраните в хода на производството доказателства е, че на жалбоподателката е станало известно разрешението за строеж на 21.05.2025г., Срокът за обжалване на административния акт тече от най - ранния момент, в който може да бъде упражнено правото на обжалване, а това е моментът, в който съответното лице получи достатъчно информация за съдържанието на този акт, която би била достатъчна за преценката му дали да го обжалва или не. С разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК законодателят е създал гаранции за срочно и ефективно упражняване на правото на оспорване от заинтересованите лица, но тази разпоредба не е самоцелна и не следва да се прилага по начин, който поощрява некоректно процесуално бездействие в случаи, когато съответният административен акт е станал известен на съответното лице извън хипотезата на чл. 149, ал. 1 от АПК. В настоящия случай на датата 21.05.2025г. оспореното разрешение за строеж е станало известно на жалбоподателката, като е представено в неговата цялост, а именно като документ по воденото гражданско дело. Поради и това е обоснован извода на съда, че за нея от тази дата е започнал да тече срокът за оспорване, който е изтекъл на 04.06.2025г., а подадената на 09.06.2025г. е просрочена. Неоснователно е и възражението за приложимост на чл. 140 ал. 1 АПК, тъй като тя се отнася за случай когато в акта не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване, а в случая в обжалваното разрешение за строеж е посочено, че подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред АС – гр. Велико Търново. Следва да се посочи и че след като са изтекли сроковете за обжалване и разрешението за строеж е влязло в сила и същото представлява стабилен административен акт, който съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 8 ЗУТ не подлежи на отмяна. Това налага заключението, че подадената в последствие жалба, в това число и съдържаща доводи за нищожност на разрешението за строеж се явява недопустима. Неоснователно е и възражението, че оспорването е допустимо съгласно чл. 120 ал. 2 от Конституцията на РБългария. Нормата на чл. 120, ал. 2, предвижда, че „Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените“, но в случая както беше посочно по – горе с въвеждането на строежа в експлоатация не е налице годен за обжалване административен акт. По изложените съображения оспореното в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Л. Л. против разрешение за строеж № 66 от 12.08.2024г. на главния архитект на община Свищов и е прекратено производството по делото следва да бъде оставено в сила. Съгласно § 40 ПРЗ на ЗИД на АПК /ДВ бр. 63/2025г. в сила от 05.08.2025г./ „Неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред“. Тъй като се касае за неприключило съдебно производство, то не намира приложение разпоредбата на чл. 176а АПК /нов – ДВ бр. 63/2025г. в сила от 05.08.2025г./. Поради това по отношение на наведените съображения за неправилност на оспореното определение в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати разноските за първоинстанционното производство, в тази си част частната жалба има характер на искане за изменение на оспореното определение в частта по разноските по реда на чл. 248 ГПК субсидиарно приложим съгласно чл. 144 АПК. Поради което в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено и бъде изпратено на Административен съд – гр. Велико Търново за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. При този изход на спора, макар и основателни претенциите на ответниците главния архитект, кмета на община Свищов, и на „Новел 22“ ООД за присъждане на разноски за тази инстанция, не следва да бъдат уважени, тъй като не са представени доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция. Искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски като неоснователно не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, както и на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 40 ПРЗ на ЗИД на АПК /ДВ бр. 63/2025г. в сила от 05.08.2025г./, Върховният административен съд, състав на второ отделение,