Определение № 965 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 435/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 650/20.11.2023 г. по гр.д. № 501/2023 г., с което Апелативен съд – Велико Търново е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Б. Б. С. срещу решение № 136/22.03.2023 г. по ч.гр.д. № 199/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново за отхвърляне на жалбата на А. М. С. против разпределение от 19.01.2023 г. по изп.д. № 20127260400867 по описа на ЧСИ Д. Б.. Определението се обжалва от Б. С. с довод, че то не зачита качеството й на ипотекарен длъжник, комуто законът признава равни права на правата на длъжника по изпълнението. Ответникът по частната жалба „Първа инвестиционна банка“ АД възразява, че е неоснователна. За да постанови определението, апелативният съд е отчел, че жалбоподателят Б. С. е ипотекарен длъжник, на когото законът признава правото да обжалва разпределението, извършено от съдебния изпълнител при постъпленията от публичната продан на ипотекирания имот, но е изключил възможността ипотекарният длъжник да обжалва решението на окръжния съд. Мотивирал се е с това, че ипотекарният длъжник не е обжалвал изготвеното разпределение по изпълнителното дело. Съгласно чл. 462, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, от когато тече 3-дневният срок по чл. 462, ал. 2 ГПК то да бъде обжалвано по реда на чл. 278 ГПК пред съответния окръжен съд от длъжника и всички взискатели. Законът признава на ипотекарния длъжник всички права, с които разполага длъжникът, когато изпълнението е насочено върху ипотекирания имот в обезпечение на чуждия дълг/на изпълняемото право, включително правото по чл. 462, ал. 2 ГПК да обжалва разпределението на постъпленията от публичната продан на ипотекирания имот (арг. от чл. 429, ал. 3 ГПК, а така и т. 2 ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. ОСГТК на ВКС). Когато обаче не ипотекарният длъжник, а друго легитимирано лице по чл. 462, ал. 2 ГПК (в случая това е длъжникът по изпълнителния лист, издаден в полза на Банката) е обжалвало разпределението и жалбата е оставена без уважение, с право на жалба пред апелативния съд срещу решението на окръжния съд разполага само сезиралата го страна. Необжалвалите разпределението лица, включително ипотекарният длъжник, нямат право на жалба. Те не са обжалвали разпределението, а с решението на окръжния съд не са извършени промени в разпределението. Определението, с което апелативният съд е разсъждавал така, е правилно и следва да бъде потвърдено от касационната инстанция. При тези мотиви, съдът