Определение № 92 от 21.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 926/2013 г.

Производството е по реда на чл. 43 от НПК. По постъпила тъжба от Д. К. от [населено място] против М. И. В. също от [населено място] с обвинение за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, било образувано НЧХД № 359 / 2013 год., по описа на Районен съд – гр. Враца. С разпореждане от 19. 04. 2013 год., зам. председателят на Районен съд – гр. Враца е прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на ВКС по компетентност, за определяне на друг, еднакъв по степен съд – чл. 43, т. 3 от НПК. Писменото становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е за наличие на условия за приложението на разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК. Като съобрази гореизложеното и след проверка на относимите обстоятелства, ВКС, първо наказателно отделение, намира искането на зам. председателя на ВрРС за основателно. Работещите в ВрРС съдии са се отвели от разглеждането на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК /частният тъжител Д. К. е адвокат практикуващ в съдебния район на Районен съд – гр. Враца/ поради и което обстоятелство, този съд не може да образува състав по смисъла на чл. 43, т. 3 от НПК и делото следва да бъде пренесено в друг, еднакъв по степен съд, от съдебния район на Окръжен съд – гр. Монтана, а именно – Районен съд – гр. Монтана. Воден от гореизложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховния касационен съд, първо наказателно отделение