Определение № 167 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Драматичен театър „Н. Й. В.“ срещу Определение № 445 от 22.04.2021 г., постановено по въззивно гр. дело № 1418/2020г. на ОС Благоевград, с което по реда на чл.248 ГПК въззивното решение, постановено по делото, е изменено в частта за разноските, като присъдените такива на А. Г. за адвокатско възнаграждение, заплатено от него за процесуално представителство пред първата инстанция, е намалено от 3600 лв. на 2500 лв. Със същото определение е оставена без уважение молбата на Драматичен театър „Н. Й. В.“ за изменение на въззивното решение в частта за разноските, присъдени на насрещната страна за въззивната инстанция. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност и разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение и за двете инстанции са прекомерни, като за първата въззивният съд ги е намалил недостатъчно. Ответникът по жалбата – А. Ф. Г. е подал отговор и изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Правилно и в съответствие с практиката на ВКС (Определение № 171 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 916/2020 г., III г. о.; Определение № 151 от 9.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5951/2015 г., III г. о.) въззивният съд е приел, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. първо от Наредба № 1/2004 г. за М. по отношение на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ следва да се съобрази чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. трето във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата според материалния интерес по трудовия спор. Следователно минималният размер на възнаграждението е 1 246,91 лв. и представлява сбора от: една минимална месечна работна заплата общо за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, която за 2020 г. е в размер на 610 лв. и сумата от 636,91 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно материалния интерес. Правилно и обосновано е отчетено от въззивния съд и това, че делото се отличава с фактическа и правна сложност поради броя на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение и големия обем на доказателствен материал, а процесуалният представител на ищеца е участвал активно в производството. Поради това и настоящата инстанция приема, че адвокатското възнаграждение за защита в първоинстанционното производство следва да бъде в по-висок размер от минималния, а именно 2500 лв. Възнаграждението за защита във въззивното производство, изчислено по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, е в размер на 935,18 лв., като с оглед сложността на делото и активността на защитника присъденото възнаграждение от 1300 лв. е обосновано. Действително минималният размер на възнаграждението, който страната следва да заплати за възложена от нея адвокатска услуга е установен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но уговарянето и изплащането на възнаграждение над този размер само по себе си не е основание да се приеме, че е прекомерно. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай, сложността на делото произтича от установяване на кръга от фактически обстоятелства във връзка с предявените искове - искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ. При преценката на извършените от защитника на ищеца действия, с оглед особеностите на случая, при отчитане и на броя и цената на исковите претенции, не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права на ищеца и посочените по-горе размери на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение и за двете инстанции. Предвид това възраженията на жалбоподателя за прекомерност са необосновани. Определението е правилно и следва да се потвърди. В това производство разноски не се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.