Определение № 4722 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3326/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „ Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител юрк. З. Симеонова, против определение № 453 от 06.02.2024 г., постановено по КАНД № 423/2023 г. на Административен съд – Русе, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, поради нарушение на процесуалния закон, тъй като липсва основание за спиране на производството по делото. Според жалбоподателя основанията за спиране на производството са изчерпателно и ограничително изброени в чл. 229, ал. 1 от ГПК, като между тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз, извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал. 1 от АПК, която е относима само към производството, по което е направено запитването. Излага съображения, че наложената имуществена санкция на дружеството–касатор по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково е за частично неизплатена ТОЛ такса, тъй като за ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, а спорът по настоящото дело е изцяло за неизплатена такса, поради което е налице различна фактическа обстановка. Ответникът – „ПИМК“ ООД, чрез адв. М. Кавръкова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на „ПИМК“ ООД срещу решение № 701 от 30.10.2023 г., постановено по АНД № 1536/2023 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш № 8504611934, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ПИМК“ ООД – с. Марково, обл. Пловдив на основание чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 102, ал. 2, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева. За да спре производството по делото, съдът е посочил, че му е служебно известно, че по преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Хасково на 07.02.2023 г. в рамките на КАНД № 997/2022 г. по описа на съда, със сходен по делото предмет, в Съда на Европейския съюз е образувано адм. дело № С-61/2023 г. Преюдициалният въпрос, формулиран в определението на Административен съд – Хасково, е следният: „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО1 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компесаторна такса“. Необходимостта от съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство от страна на Съда на Европейския съюз е наложило производството по делото да бъде спряно до решаване на дело С-61/2023 г. на посоченото законово основание – чл. 631, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 228 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Определението е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета „Касационно производство“ на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 от АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съд“ в глава Девета „Общи разпореди“, която е приложима, както за първоинстанционното, така и за касационното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно Дял Трети „Производства пред съд“, глава девета „Общи разпоредби“ се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено, когато съдът пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633 във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. В производството пред Административен съд – Русе следва да бъде извършена преценка на правилността на изводите на Районен съд – Русе относно законосъобразността на Електронен фиш на АПИ. С него е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3 от ЗДвП, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, осъществено чрез незаплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване на заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компесаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липса на сочените в частната жалба пороци, Административен съд – Русе е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,