Определение № 9365 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9186/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Д. от гр. София против Определение № 24146/16.06.2026г., постановено по адм. дело № 4433/2026г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната исковата му молба вх. № 12803/16.04.2026г. по описа на АССГ, подадена против Столична Община. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на М. Д. от гр. София против Столична община – ул. „Московска“ №33 – София Дирекция „общински приходи“, с която се претендира присъждане на сумата от 1500 лева имуществени вреди и сумата от 1500 лева неимуществени вреди, ведно с лихвите върху тези суми. С Разпореждане № 14982 от 20.04.2026г., съдът е дал указания на ищеца да отстрани констатирани в исковата молба нередовности. Във връзка с дадените му указания, от дата 04.05.2026г. ищецът е представил допълнителна молба по делото, с която е направил уточнения. Съдът е установил, че ищецът Д. и с допълнителната молба не е очертал предмета на предявения иск правно основание чл. 203 от АПК и ЗОДОВ, не е разграничил ясно твърденията си, вкл. дали вредите са причинени от административен акт, от действия или от бездействия на длъжностни лица при Столична Община, като също така не е уточнил вида и размера на твърдените имуществени вреди, така както му е указано в Разпореждане № 14982 от 20.04.2026г. По тези съображения, с обжалваното определение АССГ е върнал исковата молба на М. Д. Д. против Столична Община и е прекратил производството по делото. С определението съдът е оставил без уважение и искането на ищеца за отвод на съдията-докладчик от разглеждане на административно дело N 4433 по описа за 2026г. на Административен съд – София град. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в частната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът правилно и мотивирано е заключил, че в случая не е налице основната предпоставка за допустимост на предявените исковете по смисъла на чл. 203 във вр. с чл. 204, ал. 4 АПК – незаконосъобразни актове, действия или бездействия, от които да се претендира настъпване на вреди. Поради това обосновано административният съд е приел, че исковата молба се явява недопустима на осн. чл. 130 ГПК и правилно я е върнал, като е прекратил производството по делото. Това е така, защото ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно и допустимо е сезиран. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК. Според разпоредбата на чл.203, ал.1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. С разпоредбата на чл. 204 АПК е въведено изискване за допустимост на исковата претенция, която може да се предяви след отмяната на административния акт. В случая производството пред първоинстанционния съд е образувано по нередовна искова молба, която не съдържа изискуеми се задължителни елементи, позволяващи на съда да се произнесе по заявените претенции. Въпреки дадените указания М. Д. не е изложил обстоятелствата, на които основава отговорността на ответника и така не е извел обстоятелствата, очертаващи предмета на спора, подлежащ на разглеждане по чл. 203, ал. 1 АПК, спрямо посочения ответник. Неотстраняването на нередовностите на исковата молба основава връщането и съответно прекратяването на образуваното въз основа на нея съдебно производство. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,