Определение № 144 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2076/2019 г.

Производството по делото с правно основание чл.288 от ГПК, е приключило с определение № 217 от 22.03.2021г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 7956 от 18.12.2018г. по в.гр.д. № 13468 по описа за 2018г. на Софийски градски съд. Постъпила е молба от процесуалния представител на Прокуратурата, главен-експерт, юрисконсулт, с вх.2589 от 26.03.2021г. с искане за допълване на постановения акт, чрез присъждане на направени разноски за юрисконсулско възнаграждение. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 ГПК, ответната страна Е. К., чрез процесуалния представител адвокат К. /касатор в производството по чл.288 ГПК/ е изразила становище за неоснователност на искането поради непредставяне на списък на разноските и невъзможност за защита поради липса на яснота за размера на претенцията. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното: Ответникът е представил отговор на касационната жалба, в който е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение, по което съдът не се е произнесъл. Липсата на произнасяне по заявено от страната искане, е основание за допълване на постановения акт. Така направеното искане е основателно, пред вид изхода на делото, наличието на надлежно упълномощаване и на основание чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която норма, когато лицата са били защитавани от юрисконсулт, им се дължи присъждане на възнаграждение, което не може да надвишава максималния размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последният препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ и приложимият в случая текст на чл.25а, съгласно който размерът е 100лв. Според настоящият съдебен състав са неоснователни възраженията на ответната страна. Съгласно т.8 от ТР № 6/6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл.80 ГПК, в хипотеза като настоящата, при която съдът не се е произнесъл по искане за разноски, не е основание за отказ за допълване на постановения акт в частта му за разноските. Не може да бъде споделена и тезата за невъзможност за защита на страната поради незнание на размера на претендираното възнаграждение, тъй като последният е нормативно определен в горепосочената Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд намира искането за основателно, поради което