Решение № 3300 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12486/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за организиране и провеждане на първи по ред търг с явно наддаване за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, назначена със заповед № 8121з-542 / 30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи (Тръжната комисия), действаща чрез процесуален представител, против решение № 1480/28.10.2025 г. по адм. дело № 207/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол. С касационната жалба и депозираните от касатора писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК за недопустимост на съдебния акт, по които се претендира обезсилването му и прекратяване на производството по делото. Алтернативно са изложени съображения за неправилност на решението на Административен съд – Ямбол, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу него. Ответникът С. А. Х., чрез процесуален представител, в представени пред съда писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на Административен съд – Ямбол да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Пред Административен съд – Ямбол е депозирана жалба против отказ от 16.05.2025 г. на назначената със Заповед № 8121з-542/30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи тръжна комисия, да допусне до участие С. Х. в търг за продажба на движими вещи – частна държавна собственост. С решението си административният съд е отменил проведения търг в частта относно решението на Тръжната комисия за недопускането на жалбоподателя до участие в търга за позиции с номера от 21 - 47 включително, от 71 до 90 включително и от 106 до 119 включително, и е върнал преписката на Тръжната комисия за ново провеждане на търга за посочените позиции от етапа допускане на кандидатите, като по отношение на позиции с номера от 21 - 47 включително, от 71 до 90 включително и от 106 до 119 включително, да бъде допуснат и кандидатът С. А. Х., след което да се пристъпи повторно към следващите етапи на производството по търга, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат, административният съд неправилно и необосновано е приел, че постановеният отказ за допускане на кандидата Х. се явява годен за оспорване административен акт, издаден е от компетентен орган. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал.5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове и волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. При съобразяване с така разписаните от законодателя ограничения, се достига до извод, че обжалвания от Х. отказ на комисията или неин член за допускането му до участие в тръжната процедура, не представлява годен за оспорване административен акт. Действията на назначената със заповед № 8121з-542/30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи тръжна комисия са част от производството по издаване на приключващия тръжната процедура акт, с който се определя спечелилия участник. Съобразно описаната по-горе правна уредба, именно това е подлежащия на оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт, като липсва пречка при своевременно и надлежно сезиране от страна на имащ интерес правен субект, в хода на производството да се извърши проверка за спазване на приложимите материално и процесуалноправни норми при откриване на тръжната процедура и изпълнение на законовите задължения от страна на ангажираните с водене на административното производство лица. Осъществените от председателя на тръжната комисия по отношение на Х. действия неправилно са преценени от съда като самостоятелно подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. Оспореното пред съда действие, посочено изрично в жалбата, е част от производството по издаване на индивидуален административен акт и защитата срещу него следва да се осъществи в производството по обжалване на приключващия производството такъв - заповедта на административния орган за определяне на участник, спечелил публичния търг с явно наддаване за продажба на движими вещи. Не е налице специфична правна уредба в ЗДС, ППЗДС или посочената в заповедта за откриване на тръжната процедура НАРЕДБА № 7 от 14.11.1997 г. за продажба на движими вещи - частна държавна собственост, която да дава възможност за самостоятелно оспорване на действията на назначената за провеждане на търга комисия, което да изключи прилагането на ограничението, визирано в описаната по-горе норма от АПК. Съгласно чл. 159, ал.1 от АПК, наличието на годен за оспорване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на съдебното производство и липсата му води до недопустимост на депозираната пред съда жалба. Като е приел, че оспореното действие носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването му пред съда е процесуално допустимо, Административен съд - Ямбол е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането за разноски на касационния жалбоподател се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение