Определение № 8661 от 15.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2025 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 13571/09.07.2025 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от Д. С. Д. за изменение на решение № 7328/03.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3971/2025 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. Иска се от съда да присъди в пълен размер претендираните разноски, а разноските, присъдени в полза на Главна дирекция “Охрана" при Министерство на правосъдието, да бъдат отменени. Ответната страна - Главна дирекция “Охрана" при Министерство на правосъдието, изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е частично основателно. С решение № 7328/03.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3971/2025 г., ВАС е оставил в сила както решение № 21425/28.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2756/2024 г. на Административен съд София-град в обжалваната част, така и определение № 2204/21.01.2025 г., постановено по адм. дело № 2756/2024 г. на Административен съд София - град. Също така, Главна дирекция “Охрана" при Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на Д. С. Д. сума в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В мотивите на решението на АССГ е посочено, че: 1. На основание чл. 143, ал. 1 АПК, на Д. следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 3,77 лв. за държавна такса; 2. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, на Главна дирекция “Охрана" следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 62,26 лв. за възнаграждение за юрисконсулт; 3. На основание чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ във вр. чл. 143, ал. 1 във вр. чл. 144 АПК във вр. чл. 77 ГПК Главна дирекция “Охрана" следва да бъде осъдена да заплати на АССГ сумата от 200,61 лв. за експертиза; 4. На основание чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ във вр. чл. 143, ал. 3 във вр. чл. 144 АПК във вр. чл. 77 ГПК Д. следва да бъде осъдена да заплати на АССГ сумата от 331,20 лв. за експертиза. По повод подадена молба от страна на Д. С. Д. до АССГ за изменение на решението в частта на разноските, съдът постановил определение № 2204/21.01.2025 г., с което оставил без разглеждане молба му поради това, че по делото няма представен списък на разноските. За да постанови решението си, в частта за разноските, в мотивите на решението ВАС е изложил, че изводите на първоинстанционният съд за липса на приложен по делото списък по чл. 80 ГПК се споделят. Настоящият състав счита, че при постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, действително не е отчетено, че на стр. 193 от делото на АССГ е приложена молба, подадена от адв. Т. Няголов, в качеството му на процесуален представител на Д. С. Д., на 8ма страница от която е посочен списък на разноските – т. 16 – заявени са разноски в размер на 1010 лева общо – 1000 лева за адвокатско представителство и 10 лева за заплатената държавна такса за образуване на делото. Съответно, на стр. 197 гръб от делото на АССГ е приложен Договор за правна защита и съдействие, съгласно който Д. С. Д. е упълномощил адвокат Т. Няголов да извършва правна защита, като уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева, заплатено в брой. Също така, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса. Следователно, в полза на Д. С. Д. следва да се присъди дължимата държавна такса в пълен размер – т.е. следва да му се присъдят още 6,23 лева, а по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение следва, че такова му се дължи, но не в пълния предявен размер от 1000 лева, а съобразно уважената част от иска – т.е. в размер от 377,36 лева. Във връзка с горното, следва решението на ВАС, в частта, с която е оставено в сила определение № 2204/21.01.2025 г., постановено по адм. дело № 2756/2024 г. на Административен съд София – град да се измени, като определението се отмени в частта, с която е оставено без разглеждане искането на Д. С. Д. за изменение на решение № 21425/28.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2756/2024 г. на Административен съд София-град в частта за разноските, по отношение на сумата от общо 383,59 лева, който съответно следва да се присъдят в полза на Д.. По отношение на останалата част от искането за изменение на решението на ВАС в частта за разноските, а именно в частта, с която Д. С. Д. е осъден да заплати разноски по делото както в полза на Главна дирекция “Охрана", така и в полза на АССГ, съдът не се е произнесъл с определение № 2204/21.01.2025 г. Действително, с решение № 21425/28.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2756/2024 г., Административен съд София-град е осъдил Д. С. Д. да заплати в полза на Главна дирекция “Охрана" деловодни разноски в размер на 62,26 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, а в полза на АССГ - сумата от 331,20 лв. за допуснатата по делото експертиза. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Видно от материалите по делото, ответникът по исковата молба Главна дирекция “Охрана" при Министерство на правосъдието действително не се е представлявал от юрисконсулт. По делото на АССГ, на стр. 176, е приложен отговор от главния директор на ГДО, като същият го е и подписал. Също така, в проведените открити съдебни заседания ГДО не е представлявана. Следователно, по делото няма доказателства за извършена процесуална дейност от страна на упълномощен от ответника юрисконсулт, поради и което в полза на Главна дирекция “Охрана" при Министерство на правосъдието разноски за юрисконсултско представителство не се дължат и такива АССГ не е следвало да присъжда. На следващо място, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството. В процесния случай разноските по производството са заплатените от страна на АССГ разноски за изготвената експертиза, поради и което съдът е следвало да осъди изцяло ответника по иска ГДО да заплати тези разноски, а не да ги разпределя между страните съобразно уважената част от иска. Във връзка с горното, следва решението на ВАС да се измени, като решение № 21425/28.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2756/2024 г. на Административен съд София-град се отмени в частта за разноските, с която Д. С. Д. е осъден да заплати на Главна дирекция “Охрана" деловодни разноски в размер на 62,26 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, както и в частта, с която Д. С. Д. е осъден да заплати на АССГ сумата от 331,20 лв. за експертиза, като горепосочената сума бъде възложена в тежест на Главна дирекция “Охрана" при Министерство на правосъдието. Без уважение следва да се остави искането на Д. С. Д. за присъждане на разноски, представляващи 30 лева заплатена държавна за подадената до ВАС частна жалба във връзка с определение № 2204/21.01.2025 г., постановено по адм. дело № 2756/2024 г. на Административен съд София – град, поради това, че производството по чл. 248 ГПК, е част от съдебното производство, инициира се в определен от закона срок за допълване на вече постановен съдебен акт, относно разноските или за изменение на постановен съдебен акт, в частта относно присъдените разноски. Целта на съдебното производство е да се отстранят пропуски или грешки на съда, с оглед на което в това съдебно производство не се присъждат разноски на страните. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 от ГПК не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т.е не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в производство за разноски. Производството по чл. 248 от ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Ето защо, претендираните в това съдебно производство разноски не следва да се присъждат. По отношение на твърдението в искането на Д. за отмяна на решението на АССГ в частта, с която е осъден да заплати държавна такса в размер на 6,23 лева, настоящият състав не следва да се произнася поради това, че в съдебния акт липсва такъв осъдителен диспозитив. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд