Решение № 13739 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1585/2014 г.
ВАСI отделение17.11.2014 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2408/06.11.2013 г. по адм. д. № 1422/2012 г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13739 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1585/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Христина Спиртова моли да бъде отменено решение № 2408/06.11.2013 г. по адм. д. № 1422/2012 г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата против РА № 161104564/12.12.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен и да й бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 161104564/12.12.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. и 2006 г. с лихви и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. с лихви като неоснователна. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му след проведена ревизия по чл. 122 и следващи ДОПК, тъй като е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Обоснован е изводът на съда, че са налице данни за несъответствие между разходваните в ревизираните периоди средства и доходите на жалбоподателката като служител в "Ауто Хриси" ООД, в което е съдружник с 30% дял. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения на Спиртова за ревизираните периоди. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателкта, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъдат повтаряни. Доводът за неправилна преценка на свидетелските показания е неоснователен. Показанията на двата свидетели - близки роднини на ревизираното лице не се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което и на основание чл. 172 ГПК съдът в съответствие с процесуалните правила е приел, че не са достоверни. Обоснован е изводът на съда, че представените с възражението по ревизионния доклад разписки за дадени значителни суми от бабата и дядото на Спиртова са създадени за нуждите на процеса, след като не е установено дарителите да са разполагали с тези суми. Доводът на касаторката, че бабата и дядото са гледали животни и са имали спестявания от тази дейност от 20 000 лв и 39 000 лв съответно не е доказан. По делото не са представени никакви доказателства, които да установят осъществяването на такава дейност от бабата и дядото. Вещото лице по допълнителната счетоводна експертиза е дало заключение, че бабата и дядото на Спиртова имат доходи само от пенсии, които не позволяват натрупването на суми в такъв размер. В съответствие с чл. 77, ал. 4 от Закона за хазарта (отм.) е и изводът на съда, че за получаване на печалби жалбоподателката е могла да се снабди със счетоводен документ за получени печалби от "Еврофутбол", който би установил, че е получател на печалба. Съдът е дал указания по чл. 171, ал. 4 АПК на жалбоподателката да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,