Определение № 199 от 02.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение на Върховния касационен съд, ІV ГО, №.696/25.09.14г., постановено по г.д.№.5219/14г., не е допуснато касационно обжалване на определение на Софийски градски съд от 12.07.13г. по г.д.№.9220/13г. в частта, с която е потвърдено определение на Софийски районен съд, 26с., от 1.04.13г. по г.д.№.31075/12г. за връщане на искова молба на П. М. Н., а частната жалба на последния срещу горното определение в частта му, с която е потвърден отказ да му бъде предоставена правна помощ, е оставена без разглеждане. Постъпила е частна жалба от П. М. Н. с искане за отмяна на подлежащото на обжалване определение във връзка с отказа за предоставяне на правна помощ. В молбата се съдържа ново искане за предоставяне на такава. По искането за предоставяне на правна помощ: С определение от 22.01.14г. по г.д.№.9220/13г., по отправено до него ново искане /различно от това, във връзка с което е постановен обжалвания пред СГС акт/ СГС е предоставил на жалбоподателя правна помощ под формата на процесуално представителство по делото, а с определение от 13.05.14г. за негов служебен представител е назначил адвокат С. В. М. /определена от САК/. Така назначеният адвокат е извършвал необходимите процесуални действия по делото, вкл. във връзка с отстраняване на нередовностите на подадената от жалбоподателя частна касационна жалба, по която е постановен обжалвания акт на ВКС. При това положение към настоящият момент П. Н. разполага със служебен защитник и повторното му искане в тази връзка, без сочене на каквито и да е мотиви, които да го обосновават, е неоснователно. По допустимостта и основателността на подадената частна жалба: Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба /чл.95 ал.5 ГПК/. Определението на въззивната инстанция по нея, обаче, съгласно изричната разпоредба на чл.95 ал.6 ГПК, е окончателно. При тези обстоятелства определението на СГС в частта, с която е потвърден отказа на СРС за предоставяне на правна помощ, съставлява окончателен акт и на основание чл.95 ал.6 ГПК не би могъл да бъде предмет на инстанционен контрол. С оглед на това определението на ВКС, с което постъпилата срещу него частна жалба е оставена без разглеждане, е постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,