Решение № 8020 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2992/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска православна старостилна църква /БПСЦ/, подадена чрез адв. Батаклиев срещу Решение № 2300/ 19.01.2026г., постановено по административно дело № 10146/ 2025 г. на Административен съд- София- град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на БПСЦ срещу Решение № РД-01-852/ 28.08.2025г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията. Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че са нарушени норми от КЗПЧОС. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба– Изпълнителен директор на Агенция по вписвания чрез юрк. Колчакова в подаден писмен отговор ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и счита решението за правилно и законосъобразно. Същото определя, като постановено при липсата на касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 19 ЗРБ, по жалба на Българска Православна Старостилна Църква срещу Решение РД-01-852/ 28.08.2025г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което е оставена без уважение жалбата им срещу Отказ № 2025081118144447/ 11.08.2025г. на служител по регистрация, постановен по Заявление вх.№ 20250808111505/ 08.08.2025г. за вписване на обстоятелства, относно субекти по чл.3, ал.1, т.1- 8 ЗРБ. Решаващият състав на адм. съд установил, че със Заявление вх. № 20250808111505/ 08.08.2025г., подадено от адв. Батаклиев е поискана първоначална регистрация за вписване на обстоятелства, относно субект по чл.3, ал.1, т.1- 8 ЗРБ. По това заявление е постановен Отказ № 2025081118144447/ 11.08.2025г. на служител по регистрация. АССГ е установил от мотивите на отказа, че заявлението е подадено в предвидената от закона форма и ред. Посочил е, че е заявена за вписване първоначална регистрация с правна форма религиозна институция и наименование „Българска православна старостилна църква“, като към заявлението е приложено Решение № 214/ 16.12.2024г. на Върховния касационен съд, с което се вписва в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд на религиозната институция и решение за поправка на фактическа грешка в диспозитива, от които се установява заявеното за вписване наименование. Посочено е, че същото противоречи на разпоредбата на чл.15, ал.3 от Закона за вероизповеданията, съгласно който наименованието не може да съдържа думата „православна“, както и производни или сходни думи, изразяващи същия смисъл в противоречие с чл.10, ал.1, а в случая не е налице хипотезата на чл.17, ал.3 ЗРБ. Въз основа на това е достигнато заключение, че са налице основания за постановяване на отказ на основание чл.18, ал.1 вр. чл.16, ал.3 ЗРБ. Отказът е обжалван по реда на чл.19, ал.1 ЗРБ пред изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, който е потвърдил същия като правилен и законосъобразен. При така установеното, съдът от правна страна е приел, че оспореното решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните за административния акт реквизити, регламентирани в чл.59, ал.2 АПК– посочено е наименование на акта, издател, ред и срок за обжалване, фактически и правни основания за издаването му. При издаване на оспореното решение не се установявали допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и съответно да мотивират отмяната на акта само на това основание– актът е постановен по редовна и допустима жалба. Правилно бил и приложен материалният закон. Решаващият съд посочил, че Законът за регистър БУЛСТАТ /ЗРБ/, съдържа подробна регламентация за реда и начина за единна регистрация в регистър БУЛСТАТ. На вписване в регистър БУЛСТАТ подлежат изчерпателно, посочените в чл.3 от закона субекти, като не се спори, че жалбоподателят попада сред тях. По правило законът вменява в задължение на тези субекти иницииране на производството по вписване в регистър БУЛСТАТ. Разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗРБ предвижда, че заявленията и исканията за вписване и заличаване се разглеждат от служител по регистрацията по реда на постъпването им. За да приеме, че е налице основание за отказ от регистрация по чл.16, ал.3 ЗРБ в процесния случай, служителят по регистрация е посочил, че със Заявление вх.№ 20250808111505/ 08.08.2025г. е заявена първоначална регистрация от жалбоподателя с правна форма религиозна институция и наименование „Българска православна старостилна църква“. Към заявлението е приложено Решение № 214/ 16.12.2024г. на Върховния касационен съд, с което се вписва в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд религиозната институция и Решение № 28/ 23.01.2025г. на ВКС за поправка на фактическа грешка в диспозитива на Решение № 214/16.12.2024г., от които се установява заявеното за вписване наименование. Обсъдил е, че съгласно § 4, ал.3 ПЗР на Закона за вероизповеданията регистрираните вероизповедания, които не изпълнят задължението да променят наименованието и уставите си в съответствие с чл.10, ал.1 и чл.15, ал.2 и 3 и да заявят промяната за вписване в регистъра, се прекратяват. Съдът е посочил, че в случая длъжностното лице е извършило проверка и е установило, че представените документи не доказват изпълнение на задължението, произтичащо от разпоредбата на § 4, ал.1 ПЗР ЗИДЗВ, доколкото регистрираното наименование на религиозното изповедание към момента на подаване на заявлението не отговаря на изискванията на чл.15, ал.3 от Закона за вероизповеданията. След анализ на ЗРБ съдът приел, че жалбата срещу отказа, се явява неоснователна и тя е била отхвърлена. Настоящият съдебен състав на ВАС преценява решението на административния съд като ПРАВИЛНО. В случая адм. съд правилно е установил характера и елементите от процесното адм. правоотношение. Редът и условията за вписване и заличаване на обстоятелствата в регистър БУЛСТАТ са уредени в Глава III от ЗРБ. Съгласно чл.16, ал.3 от ЗРБ служителят по регистрацията проверява дали: 1) е подадено заявление за исканото вписване или заличаване при спазване на предвидените за това ред и форма; 2) заявеното обстоятелство, подлежи на вписване и не е вписано; 3) заявлението е подадено от оправомощено лице; 4) към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона; 5) представена е декларация по чл. 9, ал. 4 от ЗРБ; 6) платена е дължимата държавна такса. Съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗРБ, когато заявлението за вписване и заличаване не отговаря на изискванията, служителят по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец. Служителят по регистрацията постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени в срок 5 работни дни от даването им. Съгласно ал.4 на чл.17, при вписването в регистър БУЛСТАТ се извършва проверка за съответствие между данните в представените документи и в Националната база данни на регистър БУЛСТАТ и в други регистри и информационни системи, до които има достъп регистър БУЛСТАТ. Съгласно нормата на чл.18, ал.1 ЗРБ, на което правно основание е постановен отказът в процесния случай, служителят по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл.16, ал.3 изисквания. В случая правилно съдът приема, че процесното административно решение е постановено в съответствие с материалния закон и целта му. Обосновано решаващият съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3 от Закона за вероизповеданията /в сила от 04.02.2025г./ наименованието на вероизповеданието не може да съдържа думата "православна", както и производни или сходни думи, изразяващи същия смисъл в противоречие с чл.10, ал.1. Заявеното за вписване е в противоречие с тази разпоредба и разпоредбата на § 4, ал.1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, обн.ДВ, бр.10/04.02.2025г., в която е посочено, че в двумесечен срок от влизането в сила на закона, регистрираните вероизповедания са длъжни да променят наименованието и уставите си в съответствие с чл.10, ал.1 и чл.15, ал.2 и 3 и да заявят промяната за вписване в регистъра по чл.18. Съгласно § 4, ал.3 ПЗР на Закона за вероизповеданията регистрираните вероизповедания, които не изпълнят задължението да променят наименованието и уставите си в съответствие с чл.10, ал.1 и чл.15, ал.2 и 3 и да заявят промяната за вписване в регистъра, се прекратяват. Правилно съдът е посочил, че изменението на Закона за вероизповеданията /в сила от 04.02.2025г./ е прието след постановяване на Решение № 214/16.12.2024г. по търговско дело 5638/ 2023г на Върховния касационен съд, с което се вписва в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд религиозната институция- жалбоподател по настоящото дело. След влизане в сила на закона за жалбоподателя е възникнало задължението, произтичащо от разпоредбата на § 4, ал.1 ПЗР ЗВ. До изпълнението му не са налице основания да бъде извършена заявената регистрация, защото същата не изпълнява изискванията на закона. Неоснователни са доводите на касатора, че така постановеният отказ предвид чл.15, ал.3 от Закона за вероизповеданията /в сила от 04.02.2025г./ се разглежда, като противоречащ на правото на ЕС, както и на правата на свобода на сдружаването и свобода на религиозно самоопределение. Производството по чл.16 и сл. от ЗРБ е охранително, регистрационно производство и не решава дали дадена дейност ще се разрешава или не. Няма правопроменящ а само установителен характер. Проверява се само дали заявеното изпълнява изискванията на закона с представяне на всички необходими документи. Адм. орган е изпълнил закона в неговия обхват и цели. Цитираната разпоредба на чл.15, ал.3 Закона за вероизповеданията /в сила от 04.02.2025г./ не е предмет на разглеждане по искане за обявяване на нейната противоконституционност и представлява действаща правна норма. Поради което правилно от адм. орган е съобразено действащото национално право. Не е налице нарушение на ЕКЗПЧОС, тъй като не се забранява дейността и не се ограничава нейното осъществяване. Ограничението внася точност и яснота за субектите изповядващи религия. Регламентираното изискване за липса на наименованието не води автоматично до нарушаване на право на сдружаване или свободното упражняване на религия, като не определя как ще се осъществява и развива дейността. Предвид мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията (внесен в края на 2024 г. и приет през януари 2025г.) целта на законодателя е предотвратяване на злоупотреби с религиозното наименование, с мерки за ограничаване на разкола и вътрешните разделения и осигуряване на правна сигурност и прецизиране на уставите. Ограничаване използването на наименованието е с оглед преследвана висша цел за гарантиране уникалността и неделимостта на религиозното наименование. Това е наложително за защита на елемент от обществения ред, като промените преследват легитимна цел и наложената мярка е пропорционална на целта. Съгласно чл.16, ал.3, т.4 ЗРБ служителят по регистрацията извършва проверка дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона. В случая длъжностното лице е извършило тази проверка и е установило, че представените документи не доказват изпълнение на задължението, произтичащо от посочената по- горе разпоредба на § 4, ал.1 ПЗР ЗИДЗВ, доколкото регистрираното наименование на религиозното изповедание към момента на подаване на заявлението не отговаря на изискванията на чл.15, ал.3 от Закона за вероизповеданията. Последиците от това и от непредприемането на съответните действия в двумесечен срок от влизане в сила на ЗИДЗВ са уредени в § 4, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби към закона. Писмени доказателства, в този аспект не са били представени, нито в регистърното, нито в административното производство по обжалване на постановения отказ. Поради това законосъобразно е издаден процесния отказ. Съответно правилно същият е потвърден при съдебното обжалване. Административният съд правилно е приложил материалния закон, като е отхвърлил подадената жалба. Решението като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение