Определение № 497 от 16.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4752/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по подадена от Н. Й. Н. частна жалба вх.№ 46421 от 14.04.2014 г. срещу разпореждане от 13.03.2014 г. на съдия от Софийския градски съд, II-Г отделение по гр.д.№ 2345 от 2007 г., с което са определени дата и час за извършване на оглед на спорния по делото имот. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане и се моли то да бъде отменено. В писмен отговор от 17.06.2014 г. пълномощникът на ответника по частната жалба [фирма] оспорва същата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК на обжалване подлежат само онези определения и разпореждания на съдилищата, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или за които в закона изрично е предвидена възможност за обжалване /чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК/. Обжалваното разпореждане не е измежду тези видове съдебни актове: то нито прегражда развитието на делото, нито законът предвижда изричното му обжалване. Поради това подадената от Н. Й. Н. частна жалба срещу това разпореждане следва да се остави без разглеждане като недопустима. Доколкото по твърдения на жалбоподателя с това разпореждане се създават условия за допускане на процесуални нарушения и за постановяване на неправилно въззивно решение /поради възможността да бъде изготвено и прието заключение на експертиза, което не отразява обективната истина- без необходимите доказателства и без да бъде съобразен изхода на водено от жалбоподателя административно дело/ правилността на това разпореждане подлежи на инстанционен контрол при обжалване на самото въззивно решение, но не и самостоятелно. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение