Определение № 8553 от 06.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от “ДЖОРДАНС 2“ ООД, представлявано от управителя П. Д. П., действащо чрез пълномощник адв. М. Йовчев срещу определение № 5620 от 24.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1259/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството против Заповед № З-ТД-02-384/14.05.2026г., издадена от директора на ТД на НАП – Бургас. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не обсъдил всички релевантни факти и доказателства по делото. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на Административен съд Бургас. Алтернативно се иска обезсилване на първоинстанционния съдебен акт. Ответникът по спора не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на „Джорданс 2“ ООД, ЕИК 119617397, представлявано от управителя П. П. против Заповед № З-ТД-02-384/14.05.2026г. на директора на ТД на НАП – Бургас, за която оспорващото дружество твърди, че била мълчаливо потвърдена от същия директор с писмо №Ж-02-272#1/29.05.2026г. С обжалваното определение № 5620 от 24.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1259/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас, съдът е приел жалбата за недопустима, тъй като липсвал акт по смисъла на чл. 268, ал. 1, във връзка с чл. 267, ал. 2 от ДОПК, който да подлежи на обжалване по съдебен ред. Според съдебния състав Заповед № З-ТД-02-384/14.05.2026г. на директора на ТД на НАП – Бургас по своя характер е вътрешно - ведомствен акт. Изложил е съображения, че за жалбоподателя липсва и правен интерес от обжалване на заповедта на директора на ТД на НАП – Бургас. С такива мотиви е оставил жалбата на „Джорданс 2“ ООД без разглеждане и прекратил производството по образуваното пред него адм. дело №1259/2026г. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Първата предпоставка за допустимост на едно съдебно производство, развиващо се по АПК, съответно ДОПК е наличието на годен за оспорване административен акт. Производството по чл.266 и сл. от ДОПК е свързано със възможността за защита срещу принудително изпълнение чрез обжалване действията на публичния изпълнител, които могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Следователно условието за допустимост на жалбата на „Джорданс 2“ ООД е наличие на акт или действие на публичния изпълнител, срещу които да се търси защита. Видно от съдържанието на Заповед № З-ТД-02-384/14.05.2026г., издадена от директора на ТД на НАП – Бургас е, че тя е вътрешно-ведомствен акт, попадащ в категорията актове, посочени в чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, с който не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, а се създават единствено права и задължения на органи и организации, подчинени на съответната администрация. Заповедта е с вътрешно-ведомствен характер, тъй като има за адресат служители от административните структури на ТД на НАП-Бургас, подчинени на органа, издал акта. С нея се дава началото на публична продажба, която да се проведе чрез търг с тайно наддаване на отнети в полза на държавата недвижими имоти, като се определя провеждащ търга и подпомагащи служите от дирекцията. Освен че заповедта е акт с характеристиките на описаните в чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, тя е и издадена от директора на ТД на НАП – Бургас, който определено няма качеството на публичен изпълнител, а напротив, е решаващ орган по смисъла на чл.267 от ДОПК, чието решение по жалба срещу действията на публичния изпълнител следва да е предмет на съдебно оспорване по реда на чл.268 от ДОПК. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата на дружеството следва да се остави без разглеждане, като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Наличието на годен за оспорване индивидуален административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването. Изводът на съда за недопустимост на жалбата като подадена срещу неподлежащ на обжалване индивидуален административен акт е законосъобразен. По изложените по-горе съображения касационната инстанция приема, че определението на Административен съд-Бургас не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд