Определение № 580 от 12.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 245/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ес Кей Билдърс“ ЕООД, чрез адв. Г., срещу Определение № 658/23.10.2023г., постановено по т.д. № 67/ 2023г., с което състав на Софийски апелативен съд по реда на чл.248 ГПК е допълнил постановеното по делото въззивно решение, като е осъдил ищеца в производството „Ес Кей Билдърс“ ЕООД да заплати на ответника „Динатстрой“ ООД сумата от 3 424.56 лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Възразява срещу изводите на съда при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора и несъобразеното възражение за прекомерност. Ответникът по частната жалба – „Динатстрой“ ООД, в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, оспорва основателността на частната жалба. Като несъобразено от жалбоподателя сочи обстоятелството, че присъденото му адвокатско възнаграждение включва и проведената защита по подаване на насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се преценява като неоснователна, по следните съображения: Сезиран от „Динатстрой“ ООД с молба по чл.248 ГПК, съставът на апелативния съд е приел, че с постановеното по делото решение не се е произнесъл по надлежно заявеното от молителя искане за присъждане на разноски, за които е представил доказателства за заплатени 663.39 лв. за държавна такса и 4 506.00 лв. за адвокатски хонорар с ДДС. Посочено е, че „Динатстрой“ ООД е ответник по жалбата на „Ес Кей Билдърс“ ЕООД, но също така е подало и насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение. Предмет на тази жалба е осъдителната част на решението като материалният интерес е в размер на 5 647.60лв., а материалният интерес по първата жалба е в размер на 27 521.72 лв. Доколкото няма данни адвокатският хонорар да е уговорен само за защита по едната жалба, въззивният съд е приел, че материалният интерес е общо в размер на 33 169.32 лв. След съобразяване, че насрещната въззивна жалба е оставена без уважение, а жалбата на „Ес Кей Билдърс“ ЕООД е уважена за 2 202.85лв., въззивният съд е редуцирал хонорара до 76% от общия материален интерес, или – до 3 424.56 лв. Посочено е също така, че разноски за държавна такса не следва да се присъждат, тъй като жалбата, по която същата е внесена, е оставена без уважение. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Предмет на частната жалба е присъдената по реда на чл.248 ГПК в полза на ответното дружество сума от 3 424.56 лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по подаден от „Ес Кей Билдърс“ ЕООД против „Динатстрой“ ООД иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплашане на сумата от 38 816.92 лв. с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение за извършени СМР. С постановеното по спора решение претенцията е уважена за сумата от 5 647.60лв. и е отхвърлена до предявения размер от 38 816.96лв. Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част и от ответника с насрещна въззивна жалба - в осъдителната част. След частична отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение, като краен резултат с постановеното по спора въззивно решение ответникът е осъден да заплати на ищеца допълнително сумата от 2 202.85лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка. Както в подадения от „Динатстрой“ ООД отговор на въззивната жалба, така и в насрещната въззивна жалба ответното дружество е заявило искане за присъждане на разноски за въззивното производство. Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че дружеството е заплатило адвокатски хонорар в размер на 4 506.00 лв. с ДДС. Своевременно насрещната страна е заявила възражение за прекомерност. Първо, следва да се уточни, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение съответства на посочения в чл.7, ал.2,т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум с оглед обжалваемия интерес от 38 816.96лв. /3 755лв. + 751 лв. ДДС = 4 506лв./, доколкото няма възражение срещу извода на съда, че възнаграждението е договорено общо, както по защитата срещу въззивната жалба на другата страна, така и по подадената насрещна въззивна жалба. Действително въззивният съд не се е произнесъл изрично по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но доколкото същото е договорено в предвидения по наредбата минимум, пропускът на съда не се отразява на правилността на съдебния акт. Второ, след съобразяване размера на потвърдената отхвърлителна част от претенцията / 30 967 лв./ спрямо горепосочения обжалваем интерес, следващата се на ответното дружество част от направените от него разноски за адвокатско възнаграждение възлиза общо на сумата от 3 596 лв., с ДДС, т.е. повече от присъдената с обжалвания акт сума от 3 424.56 лв., поради което и предвид правилото на чл.271, ал.1,предл. второ ГПК за невлошаване положение на обжалващия, възраженията в частната жалба се преценяват като неоснователни. За изчерпателност на изложението намира за необходимо да посочи, че независимо от постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С–438/ 22, по силата на което съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, с оглед становищата и на двете страни, позоваващи се на сочената наредба, от една страна, а от друга – след преценка правната и фактическа сложност по конкретното дело и извършените от защитата на страната процесуални действия, не обосновават извод за редуциране /намаляване/ на договореното адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК