Определение № 471 от 07.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от „Барон Мениджмънт” ЕООД със съдебен адрес [населено място], чрез адв. М. П. срещу определение № 178/07.05.2020 г. по ч. гр.дело № 483/2020 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба, подадена от „Барон Мениджмънт” ЕООД срещу определение № 15830/27.06.2019 г. по ч.гр.дело № 2848/2019 г. на Софийски градски съд, с което в производство по реда на чл.396 ГПК, вр.чл.134,ал.3 ЗЗД е потвърдено определение от № 342178/19.02.2018 г. по гр.дело № 10990/2017 г. на Софийски районен съд. Поддържаните основания за неправилност на определение са нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че с обжалваното определение е допусната несправедливост и ограничаване на права на дружеството, което законосъобразно е предявило претенцията си срещу длъжника „Ейре ски Кънстракшън” ЕООД. Според жалбоподателя от представените с частната жалба по делото молби е установено, че длъжникът „Ейре Ски Кънстракшън” ЕООД не е проявил бездействие, а е взел отношение по заведените срещу него дела, т.е. той е надлежна страна в процеса, поради което конституирането на М. К. като процесуален субституент е законово необосновано. Поддържа, че са постановени пет броя определения и едно решение, които са приложени като доказателства, с които мотивирано е отказано конституирането на М. К. като процесуален субституент и овластяването му като такъв да подава възражения по чл.422 ГПК. Искането е да се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което молбата на М. К. с правно основание чл.134,ал.3 ЗЗД се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебният състав е оставил без разглеждане частна касационна жалба, подадена от „Барон Мениджмънт” ЕООД срещу определение от 27.06.2019 г. по ч.гр.дело № 2848/2019 г. на Софийски градски съд, с което в производство по реда на чл.396 ГПК, вр.чл.134,ал.3 ЗЗД е потвърдено определение от 19.02.2018 г. по гр.дело № 10990/2017 г. на Софийски районен съд. Прието е, че е подадена частна жалба срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение в обезпечително производство. Поради това според съдебния състав определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване по аргумент на чл.396,ал.2 ГПК. Посочено е, че ВКС се произнася само в случай, когато въззивният съд е допуснал обезпечението, ако са налице предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. Въз основа на тези съображения е формиран извод, че подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, поради недопустимост на касационния контрол. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение. С определение № 15830/27.06.20019 г. по ч.гр.дело № 22848/2019 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение жалба на „Барон Мениджмънт” ЕООД срещу определение от 19.02.2018 г. по гр.дело № 10990/2017 г. на Софийски районен съд, с което е допуснато овластяване на М. Р. К. да подаде като кредитор на „Ейре Ски Кънстракшън” ООД възражения срещу издадените заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Барон Менидомънт” ЕООД по следните дела на СРС: ч.гр.дело № 59310/2017 г., на СРС, ч.гр.дело № 32503/2017 г. на СРС, ч.гр.дело № 32495/2017 г. на СРС, ч.гр.дело № 63513/2017 г. на СРС, ч.гр.дело № 59309/2017 г. на СРС и ч.гр.дело № 32497/2017 г. на СРС, както и в качеството си на процесуален субституент да представлява „Ейре Ски Кънстракшън” ООД в случай, че „Барон Мениджмънт” ЕООД предяви установителни искове по чл.422 ГПК за вземанията, за които са били издадени заповедите за изпълнение по посочените заповедни производства. Обжалваното определение на Софийски градски съд, което поради предвиденото в чл.134,ал.3,вр.ал.1 ЗЗД препращане е постановено по реда на обезпечителното производство – чл.390 и сл.ГПК. Това определение не попада в категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил касационен контрол. Съгласно чл.396, ал.1 и ал.2 ГПК съдебните актове, постановени в обезпечителното производство подлежат на двуинстанционно разглеждане. На обжалване с частна жалба пред ВКС подлежи само определението на въззивния съд, с което е допуснато обезпечението, ако са налице предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК, какъвто не е настоящият случай. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че с определението на Софийски градски съд от 27.06.2019 г. по ч.гр.дело № 2848/2019 г. предвидения инстанционен контрол в ГПК за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, с който исканото от М. Р. К. по реда на обезпечителното производство овластяване по чл.134,ал.3 ЗЗД е уважено е изчерпан. С оглед на това въззивното определение на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението на Софийски районен съд, с което е допуснато овластяване по чл.134,ал.3 ЗЗД на М. Р. К. не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Подадената частна жалба срещу въззивното определение на СГС е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В този смисъл са и изводите на съдебния състав в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за необоснованост на изводите на съдебния състав в обжалваното определение са неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о