Определение № 8509 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6456/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във връзка с чл. 166, ал. 4 от АПК. Образувано е по частна жалба на К. А. М. от Адвокатска колегия – Ямбол, пълномощник и представител на гражданите А. А. М., В. Н. Б., В. А. К., И. С. С., В. К. К., С. Г. П., И. И. Т., Д. Е. М., Е. И. С., Д. Д., К. С. С., Х. Г. Х. и П. С. С., срещу определение № 4704/08.05.2024 година, постановено по адм. д. № 4302/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без разглеждане искането им за спиране на изпълнението на заповед № СОА24-РД95-183/13.04.2024 г. на кмета на Столична община и в оставено без уважение искането на същите за спиране на изпълнението на заповед № СОА24-РД-227/26.04.2024 г., изменена със заповед № СОА24-РД95-252/02.05.2024 година на кмета на Столична община. С частната жалба жалбоподателите твърдят неправилност и необоснованост на оспореното определение. Направено е възражение, че първоинстанционния съдебен състав е извел банкетни мотиви, в резултат на което неправилно е приел, че не са налице основанията на спиране изпълнението на заповедите. Жалбоподателите намират, че са доказали, че с временните мерки, разпоредени с обжалваната заповед ще настъпят значителни или труднопоправими вреди. Сочат, че освен вредите за живущите, щели да настъпят и значителни вреди под формата на инциденти и/или дори смърт въз основа на незаконосъобразно въведената нова постоянна организация на движението. Излагат доводи, че стесняването на платната за движение ще доведе до отделяне на много повече вредни изгорели газове. Посочено е, че горните доводи не са съобразени от АССГ при постановяване на атакуваното определение. Въвеждат се множество възражения по отношение на изпълнението, които не отговаряли на изискванията за пътна безопасност, качество и законосъобразност. Възразява се срещу текст фигуриращ в определението, а именно „разрешени строително- монтажни работи“. Съжденията са в посока, че няма разрешени строително-монтажни работи, както и разрешени дейности за въвеждане на постоянна нова организация на движението на засегнатите три булеварда и улицата от централната градска част на София. Според жалбоподателите липсват съответните разрешения, одобрения, не са извършени законовите съгласувателни и останалите приложими процедури по одобряването на проекта и разрешаване на започването му. Въвеждат доводи за материалноправна незаконосъобразност на инвестиционния проект. В настоящата жалба са инвокирани и доводи за незаконосъобразност на заповедите и искане за тяхната отмяна. Искат оспореното определение да бъде отменено и допуснатото предварително изпълнение на заповедта да се спре. Ответникът - кмета на Столична община в писмен отговор възразява срещу подадената частна жалба и моли тя да бъде отхвърлена, като неоснователна, а определението оставено в сила. Намира, че не е налице правен интерес за сезиране на съда по настоящото производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд София-град е сезиран с жалба срещу заповед № СОА24-РД95-183/13.04.2024 г. на кмета на Столична община и заповед № СОА24-РД-227/26.04.2024 г., изменена със заповед № СОА24-РД95-252/02.05.2024 г. на кмета на Столична община. В жалбата е обективирано искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорените заповеди. Със заповедите, чието изпълнение се иска да бъде спряно, се забранява престоят и паркирането за определен период от време на изрично посочени улици. Съдът е намерил, че оспорените заповеди са общи административни актове, тъй като са с тях са създадени задължения, засегнати са права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица и имат еднократно правно действие, арг. чл. 65 от АПК. Съставът е посочил, че обжалването на последните не спира изпълнението им. Тричленният състав на АССГ е съобразил, че срокът на действие на заповед № СОА24-РД95-183/13.04.2024 г. на кмета на Столична община е изтекъл на 19.04.2024 г., поради което за жалбоподателите не е налице интерес да искат спиране изпълнението й и е оставил без разглеждане искането. Различен е подходът на съда по отношение на заповед № СОА24-РД-227/26.04.2024 г. на кмета на Столична община, изменена със заповед № СОА24-РД95-252/02.05.2024 г. на кмета на Столична община действието, на която е изтекло в 24.00 часа на 08.05.2024 г. (след постановяване на атакуваното определение), поради което е приел, че за жалбоподателите е налице правен интерес да искат спиране изпълнението на последните. За да отхвърли искането за спиране изпълнението на заповед № СОА24-РД-227/26.04.2024 г. на кмета на Столична община, изменена със заповед № СОА24-РД95-252/02.05.2024 г. на кмета на Столична община, Административен съд София-град е приел, че жалбоподателите не са доказали, че с временните мерки, разпоредени със заповедта ще настъпят значителни или труднопоправими вреди за тях. АССГ е обърнал внимание, че тежестта на доказване лежи върху жалбоподателите, които следва да обосноват наличие на свой защитен интерес, равен по значимост или надделяващ над защитения държавен или обществен такъв. Съставът е отбелязал, че твърденията за неефективност на новата, постоянна организация на движението по бул. Патриарх Евтимий, бул. Витоша, ул. Проф. Фритьоф Нансен и бул. Генерал Скобелев не подлежат на проверка в така развилото се производство. Оспореното определение е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на правен интерес за подаване на процесното искане в частта касаеща заповед № СОА24-РД95-183/13.04.2024 г. на кмета на Столична община и за наличието на такъв към момента на постановяване на съдебния акт по отношение на заповед № СОА24-РД-227/26.04.2024 г., изменена със заповед № СОА24-РД95-252/02.05.2024 г. на кмета на Столична община, поради което на основание чл. 221, ал. 2, in fine АПК препраща към тях, което прави ненужно преповтарянето им. В специален закон не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове, поради което основанията за спиране са тези по общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". В тежест на жалбоподателя е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е сторено, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Съответен на закона е и извода на съда, че в конкретния случай искателите не сочат нито едно релевантно основание за искането си - нито евентуална вреда, която би настъпила за тях от предварителното изпълнение, нито нейния вид и размер. Наведените в частната жалба такива твърдения не са подкрепени от доказателства. Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че са доказали наличието на основанията за спиране изпълнението на заповедите. Изложените доводи в частната жалба относно законосъобразността на заповедите, с които се забранява паркирането и престоя, както и тази на инвестиционния проект не са в приложното поле на разпоредбите относими към предварителното изпълнение и неговото спиране. Те са по същество на спора и касаят законосъобразността на издадените административни актове, а не предписаното по закон тяхно предварително изпълнение и правилността на обжалваното определение, която е предмет на настоящия съдебен контрол. Относно довода, че съдът без да му е известно дали строително-монтажните работи са разрешени е посочил, че без въвеждането на ограничения не би било възможно извършването на разрешените строително-монтажни работи, настоящата инстанция намира израза като „разрешените строително-монтажни работи” като не превратно тълкувание на правилността и законосъобразността на визираните строително-монтажни работи, а единствено като посочване като проектно. Последните са предмет на отделен съдебен контрол, с оглед което е ненужно обсъждането на така въведената фраза „разрешените строително-монтажни работи”. Нито един от доводите на частните жалбоподатели не установява обстоятелства от кръга на изискуемите по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, за евентуалното причиняване на труднопоправима или значителна вреда от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, както и в тази насока не се представят каквито и да било доказателства. Следва да бъде отбелязано, че за съда е служебно известно, че с определение № 7678/20.06.2024 г. постановено по адм. д. № 5835/2024 г. по описа на ВАС е оставено в сила разпореждане № 5390 от 16.05.2024 г., постановено по административно дело № 4553/2024 г. по описа на Административен съд София – град. С влязлото в сила разпореждане съдът е разпоредил да бъдат безусловно прекратени действията извършвани от длъжностни лица от Столична община, разпоредени от зам.-кмет по транспорт И. Павлов по въвеждане на нова постоянна организация на движението в гр.София по бул.“Витоша“, бул.“Патриарх Евтимий“ и ул.“Проф. Фритьоф Нансен" чрез разчертаване на нова пътна маркировка, поставяне на пътни знаци, преградителни съоръжения и т.н.. Последното обстоятелство е засегнало положително настоящите частни жалбоподатели. Постановеното е довело до търсения от тях резултат. Във връзка с гореизложеното настоящият състав на Второ отделение намира, че оспореното определение е постановено в съответствие със закона и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на частните жалбоподатели не се следват. Такива са дължими на ответника по частната жалба, поради което А. А. М., В. Н. Б., В. А. К., И. С. С., В. К. К., С. Г. П., И. И. Т., Д. Е. М., Е. И. С., Д. Д., К. С. С., Х. Г. Х. и П. С. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община сума в размер на 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,