Определение № 190 от 10.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 335/2024 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е по повод разпореждане № 4358 от 02.04.2024 г. на съдията - докладчик по НЧХД № 4371/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което съдебното производство по делото е прекратено и е отправено предложение до ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа по същество. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира, че не са налице условията и предпоставките по чл.43 т.1 от НПК за предложената промяна на местната подсъдност, като съображенията за това са следните: Производството по НЧХД № 4371/2024 г. е образувано пред Софийски районен съд по тъжба от частния тъжител Д. М. Ч. срещу Д. Х. Т. с обвинение за престъпление по чл. 148 ал.2 вр. с ал. 1 т.4 пр.1 вр. чл. 147 ал.1 пр.1 от НК. От съдържащите се в тъжбата данни е видно, че частният тъжител Д. Ч., неговият повереник и лицето, срещу което е насочена тъжбата - Д. Т., живеят в [населено място]. От съдържанието й се установява също, че не е правено искане за допускане на свидетели. С разпореждане № 4358 от 02.04.2024 г. съдията - докладчик по НЧХД № 4371/2024 г. по описа на Софийски районен съд е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил на ВКС с предложение за промяна на местната подсъдност при разглеждането на наказателното производство и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. В тази насока са изложени мотиви, че тъй като всички лица, които следва да бъдат призовани за участие в производството – частният тъжител, неговият повереник и лицето, срещу което е насочена тъжбата – живеят в [населено място], е налице основанието по чл. 43 т.1 от НПК за отправяне на искане към ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа наказателното производство, а именно – Районен съд-Русе. Воден от тези съображения, съдията–докладчик е приел, че определянето на Районен съд-Русе да разгледа производството по делото би улеснило достъпа на страните до съд и би им спестило както време, така и финансови средства, свързани с пътуването им от [населено място] до [населено място]. Съгласно чл. 43, т. 1 от НПК ВКС разполага с правомощие да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, при наличието на предпоставката много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. Следователно хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК изисква по-голямата част от обвиняемите и/или свидетелите да са с адреси за призоваване на територията на друг съдебен район, а не в този, в който е образувано съдебното производство по общите правила за подсъдност. Преценявайки коментираните в разпореждането на съдията-докладчик от СРС данни, че частният тъжител, неговият повереник и лицето, срещу което е подадена тъжбата, са с местоживеене в съдебния район на Районен съд – Русе, и отчитайки обстоятелството, че с тъжбата не е поискан разпит на свидетели и че такива на практика не са допускани, ВКС намира, че в случая не е изпълнено условието за прилагане на нормата на чл. 43, т. 1 НПК. Само по себе си обстоятелството, че частният тъжител, неговият повереник и евентуалният подсъдим живеят в едно и също населено място – [населено място], не обосновава необходимост от промяна на местната подсъдност. За приложението на цитираната разпоредба е ирелевантно местожителството на други участници в процеса извън изрично посочените от законодателя, чийто кръг е ограничен единствено до обвиняемите (подсъдимите) и свидетелите, поради което местоживеенето на частния тъжител и на неговия повереник в случая са неотносими фактори за промяната на подсъдността. А доколкото с тъжбата не е правено искане за допускане на свидетели и доколкото такива не са били допуснати до разпит, не е налице и факторът много свидетели да живеят в района на друг съд. С оглед на това само фактът, че единственият евентуален подсъдим по делото е с местоживеене в района на друг съд, различен от компетентния съобразно правилата за местната подсъдност, не е от естество да обоснове критерият „много“ по смисъла на чл. 43, т. 1 НПК. Изложеното дотук мотивира касационната инстанция да приеме, че не са налице обективните предпоставки на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, поради което направеното предложение (искане) в тази насока не следва да бъде уважено. По така изложените съображения ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение