Определение № 10899 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Г. Г., чрез адв. Д. Филипова, против разпореждане № 6473 от 28.05.2024 г., постановено по адм. дело № 11598/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е върната исковата му молба срещу Агенция за социално подпомагане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Агенция за социално подпомагане, чрез гл. юрк. Д. Христов, в писмен отговор по частната жалба изразява становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното разпореждане Административният съд София-град е върнал исковата молба на Д. Г. Г. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди, причинени му вследствие незаконосъобразни бездействия на ответника. За да постанови горното съдът е приел, че в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат никакви конкретни твърдения за осъществени от длъжностни лица незаконосъобразни действия или бездействия, от които ищецът да е търпял описаните от него неимуществени вреди – душевни болки и страдания от невъзможността да вижда детето си и настъпилото отчуждаване. В оспореното разпореждане е посочено, че общото посочване на нормативно установени задължения на администрацията, не санират пропуска на ищеца да обоснове предявяването си на иск с конкретни твърдения за осъществено спрямо него противоправно поведение именно от длъжностни лица на ответника. В заключение съдът е приел, че липсата на изложени обстоятелства за конкретни незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица на ответника, които да съответстват на заявения петитум, води до извод за недопустимост на предявения по този ред иск. Постановеното разпореждане е неправилно. За да бъде разгледан иск за обезщетение за вреди по реда на чл. 203 от АПК, той следва да бъде основан на твърдения за вреди /имуществени - загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени вреди/, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях. Съгласно чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от АПК исковете за обезщетения за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ могат да се предявят след отмяната на административния акт или съвместно с оспорването му, както и по отношение вреди, причинени от действия или бездействия, чиято незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Според ал. 5 от същата разпоредба за изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). За да се развие цялото съдебно производство съдът следва да е сезиран с искова молба, която да отговаря на всички изисквания по чл. 127 и чл. 128 от ГПК, приложим на основание чл. 204, ал. 5 от АПК. Според разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В случая първоинстанционният съд е установил, че исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК - не съдържа изложение на обстоятелствата и е върнал същата без да даде възможност на ищеца да отстрани констатираната нередовност. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 129, ал. 2 от ГПК съдът е следвало да предостави възможност на ищеца да конкретизира незаконосъобразните бездействия, от които е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди и едва след това в зависимост от направеното уточнение - да извърши преценка по редовността на иска. Следва да се посочи, че в случаите, когато исковата молба не отговаря на някое от изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, то това е нередовна искова молба, а не недопустима както е посочено в оспореното разпореждане. Също така следва да се подчертае и това, че претенцията на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е във връзка с вреди причинени му от незаконосъобразни бездействия от страна на ответника. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете, предявени на това основание, се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Първоинстанционният съд следва да вземе предвид, че съгласно чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Когато твърдените вреди произтичат от незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията, не се изисква провеждането на предходно производство спрямо исковото, което да е предпоставка за разглеждането на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по същество. В тези случаи съдът установява в мотивите на съдебния акт незаконосъобразността на действието/бездействието и в зависимост от направената преценка, уважава или отхвърля иска. Въз основа на изложеното, оспореното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото определение. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,