Определение № 2783 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1568/2025 г.

Постъпила е частна жалба от Д. В. В. от гр.София, чрез адв. Христова, срещу Разпореждане №13935 от 20.12.2024г. на Председателя на Шесто отделение на ВАС на РБ по адм. дело №11134/2024г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от В. касационна жалба против Решение №6939 от 30.05.2024г. постановено по адм. дело №9590/2023г. описа на Административен съд – София град и е прекратено производството по делото. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на Председателя на Шесто отделение на ВАС на РБ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане касационната жалба на В. срещу постановеното по цитираното дело на Административен съд – София град съдебно решение от 30.05.2024г., Председателят на Шесто отделение на ВАС на РБ е приел, че същата е подадена срещу решение, което е окончателно и не подлежи на касационна проверка от ВАС на РБ, като се е позовал на чл.119 от Кодекса за социално осигуряване(КСО). От страна на частния касационен жалбоподател се настоява, че в разглеждания казус ще се засегнат съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, чието разрешаване е от особено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи, че нормата на чл.119 КСО била бланкетна и не следва да се прилага директно и самостоятелно. Настоящият състав констатира, че предмет на обжалване от В. пред първостепенния съд е било Решение №1040-21-607 от 16.10.2023г. на Директор ТП на НОИ – София град, с което(при осъществено задължително административно обжалване) е разгледана жалба на осигуреното лице срещу два акта на длъжностното лице по изплащане на обезщетенията в същото поделение на НОИ, а именно: Разпореждане №О-21-999-00-0002181710 от 05.07.2023г. и Разпореждане №О-21-999-00-0002218974 от 11.08.2023г., с които е отказано отпускането на парични обезщетения за общо заболяване по представени от В. два болнични листа – от 04.07.2023г. за 38 дни и от 26.07.2023г. за 30 дни, издадени от ЛКК при СБАЛАГ „Майчин дом“ЕАД, респ. от ЛКК при Медицински център Майчин дом“ЕООД. Двете разпореждания са актове по чл.117, ал.1, т.2 б. „е“ КСО. Същите са били оспорено пред Директор ТП на НОИ – София град, като производството по задължителното им административно обжалване е било осъществено с акта на последния орган от 16.10.2023г. След подадена жалба пред АССГ, развито и приключило е съдебно производство по проверка решението на Директор ТП на НОИ София – град, приключило с постановеното по адм. дело №9590/2023г. съдебно решение №6939 от 30.05.2024г., в което обаче било посочено, че то подлежи на обжалване пред ВАС на РБ. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че въпреки така посоченото, съдебното решение на АССГ е окончателно. Съгласно нормата на чл.119 КСО на касационно обжалване по реда на АПК подлежат всички решения на административния съд, с изключение на тези, постановени по жалби срещу актовете по чл.117, ал.1,т.1 и т.2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж"“. В разглеждания казус жалбата на В. касае акт на Ръководителя на ТП на НОИ – София град, който е постановен по жалба срещу акт по чл. чл.117 ал.1, т.2, б. „е“ КСО(разпореждане за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздел І – при временна неработоспособност). След като в чл.119 КСО досежно всички визирани актовете по б. „е“ е посочена окончателност на съдебното решение на административния съд, то обосновано се налага извода, че съдебното решение на последният съд се явява окончателно и това обстоятелство не може да се преодолее дори и от вписаното в него, че същото е обжалваемо. Не се споделят и развитите доводи в частната жалба, черпещи аргументи от създадения ред, но по ГПК, за допускане на касационната обжалване, тъй като този ред е неприложим и несъвместим, дори и субсидиарно, с уредбата на касационното обжалване по АПК. Не се споделя и тезата, че новелата на чл.119 КСО е бланкетна, тъй като в нея има ясни отправни точки с посочените изрични производство и актове, по които съдебните решения на административния съд са окончателни. Тази норма е от публичен ред и не противоречи на Конституцията на РБ, съобразно констатацията, направена и в мотивите по т.5 на Решение № 5 от 19.04.2019 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 12/2018 г. Предвид изложеното, касационната жалба на Д. В. от гр.София против Решение №6939 от 30.05.2024г. постановено по адм. дело №9590/2023г. описа на Административен съд – София град, е процесуално недопустима и правилно е била оставена без разглеждане на основание чл.215, т.4, във вр. с чл.213а, ал.6, т.2 АПК, а образувано по нея съдебно производство пред ВАС на РБ е било прекратено. С оглед изложеното изводът в оспореното разпореждане се явява законосъобразен, поради което и оспореният акт следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение