Определение № 4452 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Ф. М. С. срещу определение № 115 от 19.01.2026 г. по адм. дело № 685/2025 г. на Административен съд – Кърджали. С обжалваното определение АС – Кърджали е оставил без разглеждане жалбата на Ф. М. С. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", за кампания 2022, с изх. № 02-090-6500/654 от 24.10.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ като просрочена и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда да отстрани констатираните нередовности на жалбата и че оспорването е просрочено. Във връзка със срочността на жалбата сочи, че в чл. 28 от Закона за подпомагане на земеделските производители е предвидено, че комуникацията с ДФ „Земеделие“ се извършва чрез съобщение в системата на електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 ЗПЗП в индивидуалния профил на съответния кандидат като към съобщението се прикачва съответния акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. Поддържа, че такова съобщение няма в индивидуалния профил на жалбоподателя, нито пък е уведомен по друг начин за оспореното уведомително писмо. Намира, че съдът неправилно е прекратил производството по делото на основание § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП във връзка с чл. 28, ал. 3 ЗПЗП при положение, че не е уведомен за издаване на акта и неговото наличие в СЕУ съобразно правилото на чл. 18а АПК. Поддържа, че предвиденият в чл.28, ал. 3 ЗПЗП ред за връчване на уведомително писмо чрез директното му публикуване в СЕУ без нарочно съобщение до адресата противоречи на правилото на чл. 18а АПК, както и че разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП няма предвидено обратно действие и не намира приложение по отношение на подадените по реда на Наредба № 9 от 27.02.2009 г. заявления и постановените по тях административни актове - уведомителни писма за оторизиране на заявеното финансиране. Възразява по изводите на съда, че не са отстранени нередовностите на жалбата, т. к. са представени допълнителни доказателства от жалбоподателя, а съдът е пренебрегнал служебното начало, по силата на което е длъжен да се произнесе по законосъобразността на обжалвания акт и не е съобразил поисканото удължаване на срока от жалбоподателя. При тези съображения, развити в частната жалба иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С допълнителна молба прави искане за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП и спиране на производството по делото, на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България. Ответникът по частната жалба – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Ф. М. С., в качеството на регистриран земеделски производител, е подал жалба с вх. № 4444/11.12.2025 г. (наименована възражение) срещу Уведомително писмо с изх. с изх. № 02-090-6500/654 от 24.10.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ до АС – Кърджали. С разпореждане № 2382 от 15.12.2025 г. по адм. дело № 685/2025 г. административният съд е констатирал, че жалбата е депозирана директно в съда, не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 3 АПК – не е внесена държавна такса, не е посочено в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво точно е искането. Поради това е изискал от административния орган да изпрати административната преписка по оспореното уведомително писмо, задължил е жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса и представи доказателства за това, в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Дал е също указания, на основание чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта и искането му към съда. С придружително писмо вх. 21/07.01.2026 г. процесуалният представител на ДФ „Земеделие“ е изпратил административната преписка и е посочил, че датата на изтегляне на обжалваното УП от СЕУ е 28.11.2025 г., а датата на публикуване – 28.10.2024 година. В тази връзка се е позовал на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП и е направил възражение за просрочие на жалбата. Към административната преписка е приложено известие за доставяне/връчване на уведомително писмо на кандидата Н. Ф. М. С молба вх. № 4584 от 22.12.2025 г. жалбоподателят е представил доказателства за внесена държавна такса и е поискал да се удължи срокът за отстраняване на нередовностите в жалбата поради необходимост от снабдяване с документи. С определение № 11 от 05.01.2026 г. съдът е продължил срока за представяне на документи, считано от датата на изтичане на първоначалния срок - 12.01.2026 година. С обжалваното определение АС – Кърджали е посочил, че според представената извадка от административната преписка обжалваното уведомително писмо е публикувано в СЕУ на 28.10.2024 г., а датата на която е изтеглено е 28.11.2025 г., поради което 14-дневният срок за обжалване е изтекъл. В тази връзка е цитирал разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г., според която публикуваните в СЕУ до влизането в сила на този закон индивидуални административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, за които редът за подаване на заявление е определен в наредбата по чл. 32, ал. 5 и които все още не са изтеглени, срокът по чл. 28, ал. 3 започва да тече от влизането в сила на този закон. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП е предвидено, че когато индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2, не бъде изтеглен в срок до 6 месеца от публикуването му в СЕУ, актът се счита връчен. Поради това съдът е приел, че жалбата е подадена след изтичане на 14-дневния срок за обжалване и е просрочена. Отделно от съображенията за недопустимост на оспорването, съдът е приел, че жалбата следва да се остави без разглеждане и поради неотстраняване на нередовностите й от оспорващия в определения от съда срок. В тази насока съдът е посочил, че в дадения допълнителен срок жалбоподателят е представил документи по делото, но не е изпълнил указанията на съда на основание чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК ясно и мотивирано да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта и искането му до съда. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Определението е правилно, при следните съображения: Правилно съдът е достигнал до извод, че жалбата е процесуално недопустима поради подаването й след изтичане на 14-дневният срок за оспорването й пред съда. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗПЗП, комуникацията между Държавен фонд "Земеделие" или Управляващия орган на Стратегическия план и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица или от ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. Когато индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2, не бъде изтеглен в срок до 6 месеца от публикуването му в СЕУ, актът се счита за връчен – чл. 28, ал. 3 ЗПЗП. По силата на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗПЗП, за започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства, за които няма влязъл в сила индивидуален административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, за които редът за подаване на заявление е определен в наредбата по чл. 32, ал. 5, се прилага чл. 28, ал. 3. Видно от данните по административната преписка е, че жалбоподателят Ф. М. С. е подал заявление за подпомагане с вх. № 19792479/05.05.2022 по посочените схеми и мерки за директно плащане. Според приложеното известие за доставяне/връчване на уведомително писмо, Уведомително писмо изх. № 02-090-6500/654 от 24.10.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", за кампания 2022 е публикувано в СЕУ на 28.10.2024 г. и е изтеглено на 28.11.2025 г. Съгласно правилото на чл. 28, ал. 3 вр. § 12, ал. 1 ПЗР на ЗПЗП когато индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по заявените схеми и мерки, не бъде изтеглен в срок до 6 месеца от публикуването му в СЕУ, актът се счита връчен. В случая, обжалваното уведомително писмо се счита връчено на 28.04.2025 г. и от този момент е започнал да тече 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК за обжалването му пред съда. След изтичането му на 12.05.2025 г. – понеделник, присъствен ден, правото на кандидата за подпомагане да обжалва уведомителното писмо пред съда е погасено. Поради това административният съд правилно е приел, че жалбата е просрочена и я е оставил без разглеждане като е прекратил производството по делото. В определението си съдът неточно се е позовал на разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП, която намира приложение за актовете, публикувани в СЕУ до влизане на закона в сила, т. е. до 08.10.2024 година. В разглеждания случай оспореното УП е публикувано на 28.10.2024 г., поради което релевантно е правилото на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗПЗП, което също препраща към чл. 28, ал. 3 ЗПЗП. Предвид правилността на крайния извод за просрочие на оспорването, визираната неточност при цитиране на нормативната уредба не се отразява на крайния резултат. Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилно приложение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Правилата за връчване на административните актове, предвидени в Закона за подпомагане на земеделските производители са специални спрямо общите правила, уредени в Административнопроцесуалния кодекс. Системата на електронни услуги е част от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 22.08.2006 г.) системата за електронни услуги се използва за визуализиране на индивидуална информация, електронно генериране и подаване на данни и документи, касаещи схеми, мерки и интервенции за подпомагане, администрирани от Държавен фонд "Земеделие" и Управляващия орган на Стратегическия план. В чл. 37, ал. 8 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е предвидено, че съгласието на кандидатите или бенефициентите за приемане на индивидуални административни актове, електронни документи, изявления и комуникация и за съобщаване се приема за дадено с подаването на заявление за подпомагане или на искане за плащане в СЕУ. По аналогичен начин на предвидения в закона, в чл. 37, ал. 1 и 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е предвидено, че съобщаването на индивидуален административен акт, електронен документ, електронно изявление и/или комуникация, съгласно чл. 28 от ЗПЗП се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ). Сравнителният прочит на чл. 37, ал. 2 и 4 от Наредбата показва, че в ал. 2 е изведено самостоятелно правило относно връчването на индивидуалните административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП, като е предоставен 6-месечен срок от публикуването на акта, в рамките на който адресатите имат възможност да го изтеглят, с изтичането на който актът се счита за връчен, за разлика от индивидуалните административни актове, извън посочените в ал. 2 и 3, както и електронни документи, изявления и комуникация до кандидатите и бенефициентите за производствата пред Държавен фонд "Земеделие" или от Управляващия орган на Стратегическия план, които се считат за връчени със съобщаването им в СЕУ. Цитираните разпоредби с процесуален характер по силата на правилото на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗПЗП във вр. чл. 28 ЗПЗП, намират приложение и по отношение на неприключилите административни производства. Поради това възраженията на частния жалбоподател за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 18а АПК не кореспондират с приложимите правни разпоредби. Наведените оплаквания за ограничаване възможността за оспорване на уведомителното писмо пред съда, касационният съд намира за неоснователни. Прегледът на нормативната уредба показва, че с чл. 28, ал. 2 ЗПЗП в редакцията преди изменението на закона със ЗИД на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г., индивидуалните административни актове по ал. 1 също се считат за връчени с изтегляне на съобщението от СЕУ, но без законът да определя срок, в който адресатът следва да изтегли акта и съответно да реализира правото си на оспорването му, ако същият е неблагоприятен за него. С действащата редакция на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП е предвиден шестмесечен срок, в рамките на който адресатът има възможност да изтегли публикувания в СЕУ акт, с чието изтичане актът се счита връчен и започва да тече 14-дневният срок за обжалването му. Създадената законова фикция не ограничава правото на оспорване на заявителите за финансово подпомагане, а определя ясни срокове, в които адресатът на акта следва да упражни правата си. По силата на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗПЗП правилото на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП се прилага и по отношение на издадените уведомителни писма по започнали, но неприключили административни производства до влизане в сила на закона. С разпоредбата в действаща редакция се създава точен времеви регламент за връчване на уведомителните писма, доколкото до този момент липсата на такъв поставя процедурата по връчване на актовете в зависимост от индивидуалната воля на адресатите, което води до правна несигурност, а тя от своя страна е правно неприемлива. Не се кредитират доводите на частния жалбоподател, че с правилото на чл. 28, ал. 3 вр. § 12, ал. 1 ЗПЗП се съкращава срокът за обжалване, което пряко, по неблагоприятен начин засяга правата на адресатите. Срокът за обжалване на индивидуалните административни актове е регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК, към който препраща чл. 29, ал. 2 ЗПЗП и този срок не е ревизиран с приемането на новата ал. 3 на чл. 28, обн., ДВ, бр. 85/2024 година. Не намират също опора в нормативната уредба възраженията, че цитираните законови текстове са относими само към административните производства по Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, но не и към Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, с която се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика (ОСП), изброени в чл. 1, т. 1 - 30, и двете издадени на основание законовата делегация по чл. 32, ал. 5 ЗПЗП. Даденото граматическо тълкуване от частния жалбоподател е встрани от вложения смисъл и съдържание в текста, а именно - правилото на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП да намери приложение, както към уведомителните писма, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2, така и по отношение на актовете, издадени по заявления, подадени по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и публикувани в СЕУ, съгласно § 12, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗПЗП. Предвид изложените фактически и правни съображения, настоящият касационен състав намира за неотносимо искането на частния жалбоподател за сезиране на Конституционния съд на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 12, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП. Както вече се посочи, с приемането на ЗИД на ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г., законодателят е въвел шест месечен срок, считано от публикуване на акта, в рамките на който земеделският производител има възможност да изтегли акта и считано от този момент да го оспори пред съда в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Правилото на чл. § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП е относимо за публикуваните актове до влизане в сила на закона, които все още не са изтеглени и за които срокът по чл. 28, ал. 3 ЗПЗП започва да тече от влизане на закона в сила - 08.10.2024 година. В обсъждания случай намира приложение разпоредбата на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗПЗП, а не тази по § 12, ал. 2 ПЗР на ЗПЗП, поради което съдът не дължи обсъждане на доводите и възраженията на частния жалбоподател, свързани с приложението й. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът правилно е приел, че не са отстранени нередовностите на подадената жалба от Ф. М. С. в удължения срок по чл. 63, ал. 2 ГПК, т. к не са изложени съображения за оспорването и не е формулирано в какво точно се състои искането към съда. Спазването на принципа на служебното начало по чл. 168, ал. 1 АПК от съда не освобождава жалбоподателя от изпълнение на задължението му по чл. 150, ал. 1, т. 6 и 7 АПК да изложи в жалбата си в какво се състои незаконосъобразността на акта и какво точно е искането му, което би позволило на съда да дефинира спорния предмет по делото. При удължаване на срока за изпълнение на указанията на основание чл. 63, ал. 2 ГПК, съдът няма задължение да уведомява оспорващия, т. к. в закона е определен моментът, от който започва да тече удължения срок. Поради това съдът обосновано е заключил, че указанията не са изпълнени в срок от жалбоподателя, което представлява самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,