Определение № 3 от 03.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1610/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ответната страна – „Кей Ем Деливъри“ ЕООД, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2701/17.10.2024г., с присъждане в полза на молителя разноски, в размер от 2 000 лева - заплатено на процесуалния представител на страната - адв. М. В. – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответната страна - „Омега Трък Сървиз„ООД – е оспорила искането, като не счита за допустимо присъждането на разноски в настоящото производство, с оглед „вида му„. В евентуалност поддържа възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана за подаването й страна. За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази следното: Предмет на производството по ч.т.д.№ 1610/2024 г. на І т.о. на ВКС е частна жалба на „Омега Трък Сървиз„ ООД против определение № 707/21.03.2024 г. по т.д.№ 308/2024 г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 2501/16.05.2023 г. по гр.д.№ 1315/2022 г. на Софийски градски съд. С определение № 2701/17.10.2024г. по настоящото дело, което е окончателно, атакуваното определение на предходния състав на ВКС е потвърдено. В диспозитива на определение № 2701/17.10.2024г. няма произнасяне по своевременно отправено от „Кей Ем Деливъри„ ЕООД – с отговора на частната жалба на „Омега Трък Сървиз„ ООД - искане за възмездяване на разноски, установени с договор за правна помощ и съдействие, приложен към отговора на частната жалба. В него е уговорено възнаграждение от 2 000 лева, за подаване на отговора на частната жалба, като изрично в чл. 3 е упоменато, че договорът служи и като разписка за заплащане на сумата. Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 81 ГПК, с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В производството по глава ХХІV ГПК не е уреден инстанционен контрол на съдебните актове, а извънинстанционен такъв, но приложимостта на чл. 81 ГПК и в производството по отмяна е безспорна в практиката на Върховен касационен съд. Следва, обаче, при прилагането на чл. 81 ГПК да се съобрази спецификата на това производство и конкретно – обстоятелството, че компетентността за произнасяне по молбата за отмяна, вкл. за контрола по нейната допустимост – предмет на настоящото производство, е само на Върховен касационен съд. Проверката за правилност на преценката на предходния състав е само друга фаза на осъществим от една и съща инстанция контрол за допустимост, в едно също производство. Приключването на производството по молбата за отмяна настъпва именно с определението на настоящия състав, чието допълване се претендира. Аналогично е разрешението в практиката на ВКС, за недължимост на разноски, понесени в производство по реда на чл. 248 ГПК, тъй като и в това производство съдът / сиреч инстанцията, постановила акта, предмет на същото /, осъществява проверка на правилността на собственото си определение по отговорността за разноски и съответно го коригира. По тези съображения, присъждането на разноски за производството по молба за отмяна, по мнение на настоящия състав, е дължимо еднократно – с произнасянето по частната жалба срещу определението за оставяне молбата за отмяна без разглеждане, като окончателно или от състава, постановил определението за оставяне молбата за отмяна „без разглеждане„, но едва след стабилизирането му. В случая, произнасянето по отговорността за разноски е сторено преждевременно – с определение № 1543/10.06.2024 г. по т.д. № 308/2024 г. на ІІ т.о. на ВКС, за изменение на определение № 707/221.03.2024 г. по същото дело. Определението, като съдебен акт, е стабилизирано с определение № 2701/17.10.2024 г. по ч.т.д. № 1611/2024г. на настоящия състав. Следователно, в настоящото производство подлежат на възмездяване разноски, само доколкото вече присъдените в това по т.д. № 308/2024г. на ІІ т.о. на ВКС, в размер на 850 лева, за подаване отговор на молбата за отмяна и поддържането му в производството по повторна проверка за нейната допустимост, не са съответни на съдържанието на осъществената защита, с оглед фактическата и правна сложност на спора и защитимия от страната материален интерес. Настоящият състав намира този размер за достатъчен, като съобрази, че интереса от отмяната е парично оценим на 15 000 лева, от която сума претендираните общо за производството по отмяна разноски от ответната страна, възлизат на повече от 1/4. Защитата на страната е ограничена до двукратно подаване на отговор. Този по настоящото дело – относно допустимостта на молбата за отмяна – е ограничен до формално поддържане правилността на определението на предходния касационен състав, доколкото не е имало, предвид и вида на производството, съобразими нови фактически обстоятелства или нови правни доводи, значими за осъществявания контрол. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение