Определение № 8 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4148/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба с вх.№ 7125 от 21.09.2020г. от Б. В. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат З. против определение № 222 от 12.08.2020г. по гр.д.№ 2149/2020г. на състав на ІV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна с правно основание чл.305, ал.1, т.5 ГПК, тъй като влезлият в сила акт, чиято отмяна се иска е постановен в производство по спорна администрация, не се ползва със сила на присъдено нещо и за него е неприложимо производството по глава 24 ГПК. Жалбоподателят счита така постановеният акт за неправилен и желае да бъде отменен, а подадената молба за отмяна – уважена. Единствените доводи, които излага в частната си жалба касаят предпоставките по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от В. С. П., чрез процесуалния представител адвокат М., с който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., съгласно представен списък, реалното извършване на които установява с договор за правна защита и съдействие № 955497 от 3.12.2020г., в който е посочено, че сумата е заплатена в брой. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима /подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: Б. В. Д. е подал молба с вх.№ 5049936 от 8.04.2020г. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 215550 от 12.09.2019г. по гр.д.№ 55933/2018г.на РС София, на основание чл.303, ал.1 т.5 ГПК. С обжалваното определение № 222, състав на ІV г.о. на ВКС е преценил същата за недопустима и я е оставил без разглеждане, позовавайки се на т.4 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС, съгласно която „влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК“. В подадената частна жалба, жалбоподателят не е изложил доводи във връзка с така посочените мотиви на обжалвания от него акт. Изложените от него доводи, във връзка с релевираното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК са несъотносими, доколкото предмет на преценка в настоящето производство е единствено законосъобразността на постановеният от състав на ВКС акт по гр.д.№ 2149/2020г. В случая последният е в съответствие със задължителната практика. Съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт- Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В горецитираното Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. изрично е посочено, че доколкото отмяната по Глава 24 ГПК е способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, тя е неприложима за решения като прецесното, с които се администрират граждански правоотношения. Страната не разполага с реда за отмяна, защото има друг процесуален способ за защита – предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдените установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение