Определение № 209 от 07.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4554/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 22.07.2019г. по гр.д.№8707/2018г. на ГС София, с което е уважен иск по чл.226, ал.3 КТ. Жалбоподателят „УниКредит Булбанк”АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС от са значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът- М. Н. Е., чрез процесуалния се представител в писмен отговор поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е осъдил „УниКредит Булбанк”АД да заплати на М. Н. сумата 19588,75 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периода 19.01.2014 г.- 16.07.2016 г., след като трудовото правоотношение е било прекратено, като е отхвърлил иска за разликата над 19588,75 лева до 47496,13 лева. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.226, ал.2 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, като основателността се предпоставя от кумулативното осъществяване на следните юридически факти: 1) прекратен трудов договор, 2) незаконно задържане на трудова книжка; 3) настъпили имуществени вреди в пряка причинна връзка с незаконното задържане. Прието е, че в конкретния случай по делото е установено както прекратяването на трудовото правоотношение, така и обстоятелството, че трудовата книжка се е намирала у работодателя до 27.07.2016 г. Съдът е намерил, че работодателят не е изпълнил изискването на чл. 6, ал. 3 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж да съобщи с писмо с обратна разписка на служителя да се яви, за да получи лично трудовата си книжка, тъй като на работодателя е бил известен адрес, на който служителят получава изпратените му документи, а е изпратил покани за получаване на трудовата книжка до адрес, за който е установено, че същите не се получават,като и от свидетелски показания е установено, че ответницата по жалба-ищец в производството, се е явявала при бившия си работодателя и е искала връщането на трудовата ѝ книжка, но то но пак ѝ е било отказано с мотива, че същата трябвало да върне пари. Във връзка с направено възражение за погасяване на част от задължението по давност съдът е приел, че непогасената част от вземането обхваща периода от 19.01.2014 г. до 27.07.2016 г. и е приел, че непогасена по давност е сумата от 19588,75 лева, до който размер е приета за основателна исковата претенция от районния съд, определена на основание чл. 161 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: задължението по чл.350 КТ на работодателя да предаде незабовно трудовата книжка на работника или служителя носимо или търсимо е, кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.226 КТ, допустимо ли е съдът да обоснове своите изводи само на показанията на един свидетел, ако работодателтя е изпратил писмо-покана до работника или служителя на посочен от него адрес при сключване на трудовия договор налице ли е забава по смисъла на чл.226 КТ и за задължението на възизвнит съд да обсъди всики доводи и възражения на страните. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси и на соченото основание. На същето съдът е дал отговор в съитветствие с практикатана ВКС, изразена ив приетото ТР№1/2019г. ОСГК на ВКС. В същото е дадено разрешение, че „ Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението почл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка”. Приема се също така, че „Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, 8ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деняна прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка сенамира при него, и от деняна предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Именно при съобразяване със законовите разпоредби и трайната практика на ВКС въззивният съд в обжалваното решение е приел, че има незаконно задържане на трудовата книжка и е присъдил изискуемото се обезщетение. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК тъй като същото е постановено в съответствие с практиката на ВКС и при точно приложение на закона. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 и чл.80 ГПК на ответника по жалба не следва да се присъждат разноски за тази инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива. Предвид изложените съображения, съдът