Определение № 4965 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3322/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба от В. Т. Т. против определение № 8012/19.09.2025 г. постановено по адм. дело № 738/2025 г. на Административен съд – Пловдив (АС - Пловдив), както и по частна жалба на В. Т. Т. против определение № 918/26.01.2026 г. постановено по същото дело. С определение № 8012/19.09.2025 г. по адм. дело № 738/2025г. на АС Пловдив, съдът е върнал исковата молба на В. Т. Т. против Община Съединение, поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото. С определение № 918/26.01.2026 г. постановено по същото дело в производство по чл.176а АПК, съдът е допълнил определение № 8012/19.09.2025 г. по адм. дело № 738/2025 г. в частта за разноските, като е осъдил В. Т. Т. да заплати на Община Съединение разноски в размер на 306,78 евро. Жалбоподателката оспорва определенията, като неправилни и незаконосъобразни. Счита, че съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора. Излага доводи, че исковата й молба е върната, като съдът се е позовал единствено на твърденията на ответника. Ответникът по частната жалба – Община Съединение, не ангажира становище по частните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че двете частни жалби са процесуално допустими, като подадени в законния срок и от надлежна страна. Разгледани по същество са основателни. Производството пред АС Пловдив е започнало по искова молба от В. Т. Т. против Община Съединение, с правно основание чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 03.04.2025г., до окончателното й изплащане, в резултат на незаконосъобразно фактическо бездействие на Община Съединение да изпълни задълженията си по чл.24 и чл.32 от Общия регламент за защита на личните данни /ЕС/2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2014 г. /GDPR/ и по чл. 45, ал.1,т.6,чл.59, ал.1,чл.64,чл.66, ал.1 и ал.2, чл.67 и чл.68 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, довело до нарушение на сигурността на личните данни по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗЗЛД вр. чл.4, т.12 от Регламент 2016/679. В исковата молба са изложени твърдения, че като администратор на лични данни Община Съединение не е предприела необходимите технически и организационни мерки за защита при обработването на лични данни, съобразени с Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и Закона за защита на личните данни. Твърди се и, че от Община Съединение е допуснато нарушение, изразяващо се това, че в Информационната система на общината – Програмен продукт “Матеус“, е вписан различен административен адрес на собствените й недвижими имоти от този, посочен в данъчните декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№15-01-2107/27.01.2005г., вх.№ 15-01-2108/27.01.2005г., вх.№ 15-01-2109/27.01.2005г., вх.№ 15-01-2110/27.01.2005г. и в службите ТСУ и ГРАО. Конкретните форми на неизпълнение на задълженията на ответника се изразявали в нарушение на сигурността на данните, което е могло да бъде избегнато, ако са били взети всички необходими организационни и технически мерки. Уточнява се, че претърпените неимуществени вреди се изразяват в преживяване на вътрешни душевни страдания и чувство на незащитеност от държавата, на страх и тревожност от използването на личните данни за всевъзможни злоупотреби с тях, нарушаване неприкосновеността на личните права и професионални интереси на ищцата. Съдът е приел, че дори и при неточното завеждане в Програмен продукт „Матеус“ на Община Съединение на административния адрес на недвижимите имоти, при липсата на данни и твърдения в исковата молба за изтичане на информация от Информационната система на Община Съединение и достоянието им до трети лица, то за ищцата обективно не биха могли да настъпят твърдените от нея потенциални вреди, свързани с опасения, че „… с личните й данни ще бъде злоупотребено, включително и с банковите й сметки, изтеглени кредити на нейно име, бъде променено гражданското й състояние, да бъде открадната самоличността й, имотите й, фирмите й, земеделските й земи...”. Съдът обосновал, че подобни последици обективно не биха могли да настъпят в правната сфера на ищцата, доколкото данните от Информационната система – Програмен продукт „Матеус“ се ползват единствено от Община Съединение за целите на данъчното облагане на имотите и по тази причина по правило не стават достояние на трети лица. В допълнение АС Пловдив посочил, че при условие че се касае за неточно вписани лични данни, същите в никаква степен не биха могли да произведат валидни правни последици в патримониума на ищцата, тъй като, не биха могли да послужат за осъществяване чрез тях на валидни правни действия, засягащи правната сфера на ищцата. При така изложените доводи съдът е приел, че за ищцата не е налице правен интерес е върнал исковата молба. С определение № 918/26.01.2026 г. постановено по същото дело съдът е допълнил определение № 8012/19.09.2025 г. в частта за разноските, като съдът е осъдил В. Т. Т. да заплати на Община Съединение разноски в размер на 306, 78 евро. Съдът е изложил доводи, че на основание чл.78, ал.4 ГПК във вр. с чл.143, ал.3 АПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Посочил е, че претендираното от процесуалния представител на Община Съединение адвокатско възнаграждение е в доказан по делото размер, своевременно е поискано, поради което е присъдил претендираните разноски. Определенията са неправилни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата/ХОПЕС/ и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни. Принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни следва, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, да са съобразени с техните основни права и свободи, и по-конкретно — с правото на защита на личните им данни. Според чл. 79, параграф 1 и чл. 82, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данни без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент, като ако е претърпял материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. Правото на обезщетение и отговорността за причинени вреди са предвидени в чл. 82, § 1 от Регламент № 2016/679 (ОРЗД), съгласно който всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на Регламента, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. Администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава Регламента. Съгласно § 6 от цитирания текст на ОРЗД, съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение се образуват пред съдилища, компетентни, съгласно правото на държавата - членка, посочена в член 79, параграф 2. В случая се твърдят нарушения на задължения, произтичащи пряко от чл. 24 и чл. 32 от Регламента, като въз основа на твърдяното им неизпълнение се претендира обезщетение по чл. 82 ОРЗД. Съгласно чл.4, ал.2 от ОРЗД „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Доколкото исковата молба съдържа твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни, установяването на обстоятелството налице ли е незаконосъобразно фактическо бездействие при обработване на личните данни на Т. от Община Съединение е въпрос по съществото на спора. Нарушението на Регламента, респективно липсата на такова нарушение е това, което следва да бъде установено в съдебния процес пред административния съд. С оглед изложеното като е приел, че за В. Т. не е налице правен интерес и е оставил без разглеждане исковата молба първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на спора определение № 918/26.01.2026 г. постановено по същото дело, с което в тежест на В. Т. са присъдени разноски, следва да бъде отменено. Същото е постановено в производството по чл.176а от АПК и е акцесорно, постановено по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, с оглед изхода на спора. Водим от горното Върховния административен съд, състав на пето отделение