Определение № 196 от 20.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 160/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място], [фирма] - [населено място], В. М. Р., М. А. Р. и А. М. Р. - тримата от [населено място] и Г. И. Д. - от [населено място] срещу Определение №2334 от 19.ХІІ.2011 г. по ч.гр.д. №1233/ 2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане за незабавно изпълнение №6405 от 9.ІХ.2010 г. по ч.гр. д. № 2709/2010 г. на Благоевградски районен съд за сумите, за които въз основа на Запис на заповед от 8.VІІ.2008 г. в полза на [фирма] - [населено място] е издадена срещу длъжника и авалистите заповед по чл. 417 ГПК, с искане да се отмени като неправилно - записът на заповед не е предявен за плащане. Жалбоподателите искат на основание чл. 278 ал. 2 ГПК определението да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи въззивната им жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Според посочената разпоредба, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън тези случаи определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Обжалваното определение няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение. Поради изложеното частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение