Определение № 50401 от 02.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3181/2022 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №6388 от 26.07.2022 г. на „Пристанище Варна“ ЕАД, подадена от адвокат Г. С., срещу определение № 271 от 13.07.2022 г. по гр. дело №1094/2022 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е върната касационната жалба на „Пристанище Варна“ ЕАД, [населено място], срещу решение № 1945/29.12.2021 г. по гр. дело № 2884/2021 г. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството по гр. дело № 1094/2022 г. на Върховния касационен съд, III г. о. Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по частната жалба В. К. Б., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата. Не претендира деловодни разноски. Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В обжалваното определение № 271 от 13.07.2022 г. по гр. дело №1094/2022 г., Върховният касационен съд, 3 г.о., е посочил, че с определение № 542/14.06.2022 г. по гр. дело №1094/2022 г. на ВКС, 3 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1945/29.12.2021 г. по гр. дело № 2884/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1228/30.09.2021 г. по гр. дело № 7791/2021 г. на Районен съд - Варна в частта за уважаване на предявените от В. К. Б. против „Пристанище Варна“ ЕАД искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният във вр. с чл. 225 КТ. С цитираното определение е указано на касатора да внесе държавна такса в размер на 124.80 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в същия срок. Посочено е изрично какви последици законът свързва с неизпълнение указанията на съда. Касаторът е получил препис от определението по чл. 288 ГПК на 21.06.2022 г. чрез Т. С. – технически организатор в предприятието, и не е изпълнил указанието за представяне на документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в законоустановения срок. Поради това Върховният касационен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК за връщане на касационната жалба и за прекратяване на образуваното по нея производство. Правилно е прието в обжалваното определение, че касационната жалба следва да бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, предвид обстоятелството, че в указания срок не са изпълнени дадените от съда указания за представяне на документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в едноседмичен срок. В съобщението до страната изрично е посочено какви последици законът свързва с неизпълнение на указанията на съда. В този смисъл е и т.12 от ТР №6/2012 от 06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо обжалваното определение на ВКС трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.